Пропускане към основното съдържание

Нов котел на циркулиращ кипящ слой откриват в ТЕЦ "Девен"

Снимка и илюстрации: http://energy-review.bg
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще открие днес, 12 септември, новата инсталация за когенерация – втори котел на циркулиращ кипящ слой, в ТЕЦ "Девен". Събитието съвпада с 20-годишнината от придобиването на девненския содов завод от "Солвей" и "Шишеджам", чиято собственост е и топлоцентралата. На церемонията ще присъстват и кметът на Община Девня Свилен Шитов, представители на местната власт и на ръководството на "Солвей Соди". Съоръжението ще бъде открито в 11 часа, а час по-късно събитието ще бъде отпразнувано с официален коктейл, който ще бъде посветен и на юбилейната годишнина от приватизацията на содовия завод.   

Новият котел е изграден по изключително модерна технология, покриваща най-високите международни и европейски екологични стандарти. Това е второто подобно съоръжение, което ще заработи в централата, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката. Стойността на инвестицията е 90 млн. лева. 

Предимства на котлите на кипящ слой

Котлите на кипящ слой имат редица други предимства пред конвенционалните за българската енергетика котли с прахово изгаряне. Такива са:

- широк диапазон на използваните горива: технологията позволява изгаряне на горива с най-различен състав – черни и лигнитни въглища, петрококс, биомаса и други, както и калоричност от 2500 до 7500 ккал.;
- по-ниски експлоатационни разходи – липсата на мелнично оборудване за прахоподготовка намалява съществено консумираната ел. енергия за собствени нужди;
- по-ниски разходи за поддръжка – поради липсата на прахоприготвящо оборудване, което има най-голям дял в общите разходи за поддръжка.


Принцип на действие

Горивото и варовиковият прах се подават в пещта върху дюзна дъска, под която се намира въздушната кутия. Въздушната кутия се поддържа под налягане от вентилатор за първичен въздух, който осигурява флуидизиращия въздух за поддържане на кипящия слой. Вследствие на турбулизиране на частиците в слоя горивото се смесва с варовиковия прах и изгаря напълно, като получените серни съединения се отвеждат със системата за отвеждане на дънна пепел. Частиците на слоя се унасят с димните газове, напускат пещната камера и постъпват тангенциално в сепараторите. Горната им част представлява циклон, в който неизгорелите по-тежки частици се отделят и посредством връщащия тракт се подават обратно към дъното на пещта. Разделянето на връщащия тракт от дъното на пещта е реализирано посредством флуидизирани сифони. Тази организация на движение на частиците на слоя позволява пълното изгаряне на горивото и подобрява топлообмена в котела. Пещната камера е изградена от водно охлаждаеми мембранни панели, като в горната й част са окачени 8 броя паропрегреватели 2-ра степен. След напускане на сепараторите димните газове преминават последователно през паропрегреватели 3-та и 1-ва степен, економайзер и въздухоподгреватели за първичен и вторичен въздух, които формират конвективната част на котела. Освен към въздушната кутия въздух се подава и към преден и заден екран на няколко места, като чрез него може да се влияе върху организацията на движение на слоя в котела. 

Още информация за котлите на циркулиращ кипящ слой можете да откриете ТУК

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите