Пропускане към основното съдържание

Близо 500 туристи са посетили Етнографската къща в Кипра през изминалото лято

486 чуждестранни туристи – възрастни и деца, са посетили Етнографската къща в село Кипра през изминалото лято, отчетоха от Община Девня. Къщата, която е филиал на Музея на мозайките, за първи път в своята дългогодишна история отвори трайно портите си за външния свят, като инициативата за това бе на кмета Свилен Шитов. Тя срещна и подкрепата на жителите на село Кипра, без които Етнографската къща нямаше да е толкова атрактивна.
Всеки петък в продължение на цяло лято колоритните самодейки от НЧ "Христо Ботев - 1927" – с. Кипра, посрещаха туристи в къщата музей. Под ръководството на секретаря на читалището Дияна Найденова жените играха хора, пяха народни песни, предяха вълна и плетоха чорапи, за да оставят траен отпечатък за духа на родното в сърцата на чуждестранните посетители. Нито жегата, нито служебните и домашни ангажименти успяха да прекършат ентусиазма на тези истински българки, за които фолклорните традиции са начин на живот и естествено "агрегатно" състояние.
Те винаги са мили, усмихнати и гостоприемни, а чувството им за хумор е толкова силно и заразително, че би розтопило ледовете и около най-закоравелите сърца. Артистизмът на тези необикновени жени е така пленителен, че чужденците не можаха да им устоят и се надпреварваха да се снимат с тях за спомен, като немалко от тях това лято овладяха и стъпките на българското право хоро.
Наред с постоянната експозиция в къщата музей, част от която е единственият в Североизточна България отвесен тъкачен стан, посетителите имат възможност да се запознаят и с нейната яташка история преди 1944 година. В обора на някогашната жилищна сграда има партизански бункер и цяла експозиция със снимки, документи и предмети, свързани със събитията от периода на антифашистката съпротива.

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

"Агрополихим" тиражира нагли лъжи след протеста на работниците

Работници в химическия завод "Агрополихим" в Девня са потресени от неистините, които се тиражират в публичното пространство след спонтанния протест срещу ниските възнаграждения и опасните условия на труд. В публикация на сайта "Нова Варна" с дата 21 март от "Агрополихим" заявяват, че такъв протест е нямало, а показаното от "Девня – древна и модерна" било "обичайна гледка всеки работен ден между 11:30 и 13:00 часа, когато работещите са в обедна почивка".   Същевременно "Нова Варна" цитира свой източник, според който всички, които "обичайно" са си стояли навън в обедната почивка на 15 март, са наказани административно и няма да получат премия през месец май . Тази информация провокира репортер да отправи и въпроса дали има наказани сред тези "обичайно" стоящи си навън, но от "Агрополихим" не дават конкретен отговор.  На всичкото отгоре от завода са си позволили да излъжат официално, че