Пропускане към основното съдържание

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня

Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу). 

Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците". 
Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор
"Най-близо до себе си" – това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реалност на Вълшебния извор.
Друг любител на подводната фотография пък е снимал свой приятел в изпълнение на водолазен "ритуал" по сервиране на бира с поднос на дъното на Вълшебния извор.  
Лятно време тук се срещат и любители на плажните удоволствия, които предпочитат да трупат тен край и във водите на извора. 
Ако все пак не сте се сетили да си вземете бански, можете да потопите нозете си в ручейчетата, които бликат наоколо. Усещането за релакс настъпва мигновено. Това, както сме писали и друг път, са т. нар. "остатъци" от каптажите на девненските извори, които поради особеностите на подпочвения слой не са могли да бъдат "уловени" и принудително вкарани във водопроводната система.
Затова може би не е редно да се тъпче по местата, от където част от "водните затворници" излизат на свобода, за да се влеят в река Девня. Въпрос на лично усещане...
* От много векове, а и днес, се разказва легендата за Марциана – сестра на императора Марк Улпий Траян (98–117), чиято прислужница изпуснала медната си чаша (делва, тас) в гърлото на един от девненските извори, разплакала се и се огорчила, но после вълшебната, божествена сила на извора, като по чудо издигнала над водата митичния съд. Императорът се трогнал много от случилото се, провидял знамението на боговете и наредил да се изгради град на името на сестра му Марциана – Марцианополис, останките на който лежат под днешния квартал "Река Девня". 

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите