Пропускане към основното съдържание

Четири нови експоната обогатиха Музея на мозайките в Девня

С обогатена експозиция посреща посетителите Музеят на мозайките в Девня. Учреждението вече разполага с макет на античния град Марцианопол, чиито руини лежат под днешния квартал "Река Девня", с модел на античната вила с уникалните подови мозайки, върху основите на която е построен музеят, с макет на античния амфитеатър и с модел на римска колесница, информира репортаж на БНТ2-Варна. Инициативата за обогатяването на музейната експозиция е на кмета Свилен Шитов и на главния архитект на Община Девня Симеон Георгиев. 
Макетът на Марцианопол показва древния град с крепостната стена и разположението на кулите по нея. В центъра му е показано мястото, където се намира античната сграда с мозайките. В североизточния ъгъл на крепостта е разположен амфитеатърът. Според информацията, съхранена в музея, това е първият проучен и доказан античен амфитеатър на територията на България. На него са се провеждали гладиаторски борби пред около 3500 зрители. 
Макетът на античната сграда с мозайките разкрива едни от най-качествените образци на римското мозаечно изкуство. "Той дава една добра представа как е изглеждал този богат, бих казал, аристократичен дом от римския град. Къщата е разположена на площ от около 1400 квадратни метра с голям вътрешен двор", разказа директорът на Музея на мозайките Иван Сутев. 
Част от стените на макета остават отворени, за да се видят уникалните мозайки, една от които е символът на Девня – изображението на Горгона-Медуза. Съхранената мозайка е включена в основната експозиция на музея.
"Основната цел на тези макети е всеки един редови посетител да може по-добре да си представи как са изглеждали тези обекти. В действителност това подобрява качеството на туристическия продукт и повишава интереса към музея", допълни Иван Сутев. 
Осoбено впечатляващ е и моделът на римска колесница, която предвождаше шествието на античния фестивал "Марцианопол – животът в древния град", който събира в Девня ценителите на древната история и култура.

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите