Пропускане към основното съдържание

Деца майсториха мозайки от боб, леща и слънчоглед (снимки)


Живописният и наситен с древна история парк пред Музея на мозайките в Девня днес се превърна в детско арт ателие. Със средствата на приложното изкуство петокласници и шестокласници пресъздадоха своите представи за гладиаторските битки в античния амфитеатър на Марцианопол, чиито руини са част от съвременния екстериор на квартал "Река Девня".


Инициативата за детското арт ателие е на общината и е по повод Международния ден на музеите – 18 май. В нея се включиха общо 20 ученици от двете девненски училища.
Директорът на музея Иван Сутев въведе децата в темата, разказа им за древната история на града и за гладиаторите – едни от най-легендарните фигури в човешката история.
Нещо повече – Музеят на мозайките съхранява веществено доказателство за гладиаторските битки, които са се организирали в амфитеатъра на Марцианопол. 
Става въпрос за надгробната плоча на гладиатора Тосин Марциан, който според археолозите е загинал при зрелищен бой през III век от н.е. През Средновековието камъкът е преизползван за покриване на друга гробница, но релефните надписи и изображения, сред които и на куче, са добре запазени.
В рамките на деня учениците претвориха своите представи за гладиаторите и техните ожесточени битки. За целта те използваха пластелин и естествени "мозайки" като слънчоглед, боб, леща и др. 
На събитието присъстваха заместник-кметът на Девня Донка Йорданова, секретарят на общината Елка Драгулева и други служители на местната администрация. Заместник-кметът благодари на учениците за проявеното старание и талант, като отчете, че темата на арт ателието не е била никак лека. От името на общината децата получиха като подарък изобразителни материали и пособия за рисуване.   
Художествените произведения от арт ателието бяха изложени в Музея на мозайките. На 3 и 4 юни те ще обогатят пространството в близкия амфитеатър, където ще се проведе античният фестивал "Марцианопол - животът в древния град".

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите