Пропускане към основното съдържание

Дневник на 123 години откриха при разчистване на школска дирекция в Девня


Архаичен школски дневник пази спомени за просветното дело от годината на основаването на първото светско училище в село Девня. Става въпрос за главната книга на основното народно училище "Княз Борис Първи", което отваря врати през учебната 1894-1895 година. 

Пожълтялата книжна реликва, чиято корица е разпокъсана, е открита случайно от възпитателя Стоян Желязков при разчистване на бившата дирекция във филиала на Средно училище "Васил Левски". 

Дневникът свидетелства за неумолимия дух на първите години на Третата българска държава и за пословичната строгост на учителското съсловие. В село Девня, днес квартал "Девня 1" на индустриалното градче, преди 123 години педагозите не са били никак благосклонни и са оценявали безпощадно не само знанията на своите ученици, но и тяхната прилежност и поведение. 
Още в първо отделение най-малките ученици са изучавали нравоучение, старобългарски език, всеобща история и география, геометрия с чертане, краснопис, естествознание, ръкоделие – все дисциплини, които днес са непознати не само за първолаците. 
Степените на бележките са били по шестобалната система, като единицата е обозначавала лошо поведение, никакво прилежание и лош успех. 
От съдържанието на дневника може да се предположи, че двойните стандарти на оценяване са били неприсъщи за следосвобожденските учители. Така например роденият през 1888 година Лазар Дуков, за когото се предполага, че е внук на девненския депутат и предприемач Лазар Дуков, в първо отделение е имал двойка по български език. 
Учителите са се интересували и от причините за отпадането от училище на своите ученици и са вписвали тази информация в дневника.
Той свидетелства и за състоянието на новобългарския книжовен език след Освобождението, за който са характерни букви от старата кирилица като ят (ѣ), голямата и малката носовка (Ѫ, ѧ), краесловните ерове и ред други езикови особености, които отпадат с правописната реформа през 1945 година.
 Освен 123-годишния дневник СУ "Васил Левски" пази и други архаични свидетелства за развитието на просветното дело в девненския край. Сред тях са главни книги, датирани през 1922 - 1923 година в училището в село Таптък, днес Кипра, свидетелства от 1930 година за завършен прогимназиален курс в Девненската народна смесена прогимназия "Христо Ботев" и др. 
Тепърва ще се проучва и школската документация от някогашното училище в село Река Девня, след което кметът Свилен Шитов възнамерява да обособи специална музейна експозиция за просветното дело в Девня, чиито основи са положени още през епохата на Възраждането. 

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите