Пропускане към основното съдържание

Дневник на 123 години откриха при разчистване на школска дирекция в Девня


Архаичен школски дневник пази спомени за просветното дело от годината на основаването на първото светско училище в село Девня. Става въпрос за главната книга на основното народно училище "Княз Борис Първи", което отваря врати през учебната 1894-1895 година. 

Пожълтялата книжна реликва, чиято корица е разпокъсана, е открита случайно от възпитателя Стоян Желязков при разчистване на бившата дирекция във филиала на Средно училище "Васил Левски". 

Дневникът свидетелства за неумолимия дух на първите години на Третата българска държава и за пословичната строгост на учителското съсловие. В село Девня, днес квартал "Девня 1" на индустриалното градче, преди 123 години педагозите не са били никак благосклонни и са оценявали безпощадно не само знанията на своите ученици, но и тяхната прилежност и поведение. 
Още в първо отделение най-малките ученици са изучавали нравоучение, старобългарски език, всеобща история и география, геометрия с чертане, краснопис, естествознание, ръкоделие – все дисциплини, които днес са непознати не само за първолаците. 
Степените на бележките са били по шестобалната система, като единицата е обозначавала лошо поведение, никакво прилежание и лош успех. 
От съдържанието на дневника може да се предположи, че двойните стандарти на оценяване са били неприсъщи за следосвобожденските учители. Така например роденият през 1888 година Лазар Дуков, за когото се предполага, че е внук на девненския депутат и предприемач Лазар Дуков, в първо отделение е имал двойка по български език. 
Учителите са се интересували и от причините за отпадането от училище на своите ученици и са вписвали тази информация в дневника.
Той свидетелства и за състоянието на новобългарския книжовен език след Освобождението, за който са характерни букви от старата кирилица като ят (ѣ), голямата и малката носовка (Ѫ, ѧ), краесловните ерове и ред други езикови особености, които отпадат с правописната реформа през 1945 година.
 Освен 123-годишния дневник СУ "Васил Левски" пази и други архаични свидетелства за развитието на просветното дело в девненския край. Сред тях са главни книги, датирани през 1922 - 1923 година в училището в село Таптък, днес Кипра, свидетелства от 1930 година за завършен прогимназиален курс в Девненската народна смесена прогимназия "Христо Ботев" и др. 
Тепърва ще се проучва и школската документация от някогашното училище в село Река Девня, след което кметът Свилен Шитов възнамерява да обособи специална музейна експозиция за просветното дело в Девня, чиито основи са положени още през епохата на Възраждането. 

Коментари







Популярни публикации от този блог

Обвинител №1 на Девня се кандидатира за районен прокурор на Варна

Невена Илиева на церемонията по встъпването си в длъжност като административен ръководител на РП-Девня в присъствието на окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров. Снимка: prb.bg (27.07.2016)  Настоящият административен ръководител на Районната прокуратура в Девня Невена Илиева е сред петимата кандидати за районен прокурор на Варна, след като доскорошният ѝ председател – Цветанка Гетова, бе освободена предсрочно от поста с решение на ВСС. Това става ясно от официалната интернет страница на висшия кадрови орган на съдебната власт, където са публикувани биографиите, концепциите за управление и декларациите за имотното състояние и произхода на средствата на участниците в конкурса.  Невена Илиева е завършила „Право“ в Юридическия факултет на Технически университет – Варна. Дипломата ѝ за средно образование е от СОУ „Стефан Караджа“ – гр. Каварна. Владее английски език на добро ниво. През годините е участвала в 8 семинара, свързани с професионалната ѝ дейност и кв...

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-ре...

Марцианопол – древната слава на Девня

Макет на Марцианопол в Музея на мозайките Древният Марцианопол, чиито останки сега лежат под основите на един от кварталите на Девня – "Река Девня", е бил най-големият град, основан на територията на днешна България. Крепостната стена е защитавала площ от над 70 хектара, което е двойно повече от тогавашния Одесос (днешна Варна). Писмените извори (старогръцки, римски, готски и византийски) показват града като важен военен, административен и християнски център.  Той бил не само добре укрепен, но и добре устроен, построен по типично римски образец – с големи, широки и прави улици, ориентирани по посоките на света.  Древна римска улица в кв. "Река Девня" Градът бил отлично водоснабден с канализация и водопровод. В него имало импозантни храмове, обществени сгради... За съжаление всичко това е разрушено и разграбено още в древността и сега останки от миналото величие лежат на дълбочина от около два метра. Марцианопол носи името на сестрата на импер...