Пропускане към основното съдържание

Макет на античния град Марцианопол е новата атракция на девненския музей (снимки)


Първият по рода си макет на римския и ранновизантийски град Марцианопол, чиито руини лежат под днешния квартал „Река Девня“, бе разположен в Музея на мозайките в индустриалното градче. Новата придобивка е по идея на кмета Свилен Шитов и е финансирана с общински средства. Изработката е на разградския инженер Тодор Тодоров, който е работил над макета в продължение на близо 5 месеца.  

Шестокласници и седмокласници от СУ „Васил Левски“ – гр. Девня вече имаха възможността да присъстват в музея на открит урок на тема „Укрепителната система на Марцианопол“. Инициативата бе реализирана в рамките на проект "Твоят час" на Министерството на образованието. 
Макетът с размери 1.50/2.85 метра послужи на директора на музея Иван Сутев, за да визуализира новите исторически знания, които преподаде на учениците. Те се запознаха с технологията на строеж на крепостните стени и кули, с начините, по които варварските племена са ги разбивали, за да превземат града, със спецификата на урбанистичната среда и правите римски улици, ориентирани в четирите посоки на света и др. На открития урок присъстваха заместник-кметът Донка Йорданова и секретарят на Община Девня Елка Драгулева. 
Марцианопол, който е бил два пъти по-голям от Одесос и временна столица на Римската империя, на този етап е слабо проучен. Макетът е изграден на базата на план на античния град от 1898 година, начертан от професора от Виенския университет Хайнрих Хартл. Моделът на инж. Тодоров е повлиян и от научни интерпретации и аналогии, така че той в никакъв случай не може да претендира за пълна достоверност, но пък дава обща визуална представа за устройството на древния град. 
До края на август се очаква в музея да влязат още два макета – на античния амфитеатър и на къщата с мозайките (vila urbana), върху чиито основи е изграден Музеят на мозайките. 

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите