Пропускане към основното съдържание

Марцианопол в картата на Конрад Маннерт от 1797 година


 Конрад Маннерт

Географската карта е със заглавие "Charte von Ungarn, Siebenbürgen, Slavonien einem Theil von Croatien und Ost-Galicien nach dem Wiener Friedensschluss nebst der Moldau, Walachei u. andern angrenzenden Laendern der Türkey aus den besten und neuesten Hülfsmitteln A. 1797 in zwey Blättern verfertigt von C. Mannert" (Blatt 2: Moldavie et la Walaquie etc.), 1812. Неин автор е Конрад Маннерт (Konrad Mannert, 1756–1834) – немски историк, географ и картограф от Нюрнберг.

Картата е издадена в Нюрнберг от Шнайдер и Вайгел (Nürnberg, Adam Gottlieb Schneider u. Christoph Weigel). Тя е ръчно оцветена и има размери 69 х 49 см. Съхранява се в държавния архив на Баден-Вюртемберг (Landesarchiv Baden-Württemberg).

На картата е представена и Dewina (Девня), със знак за село. Тя е ситуирана погрешно в Батовската долина, на север-северозапад от Варна (Varna), на десния бряг на безименна река (река Девненска), вливаща се в залива на Балчик (Baltschik). На един от притоците на безименната река е представена и Prowat (Провадия), със знак за крепост. На река Варна (Varna F.), вливаща се в Девненските езера, представени с широк провлак към Варненския залив, е ситуиран и античният Марцианопол (Marcenopoli), със знак за крепост. 
На картата е представен и пътят от Едирне (Одрин), през Ришкия проход (Чалъкавашки проход) и Шумен (Schiumla), Буюк Козлуджа (Buiuk Kosligza), Хаджиоглу Пазарджик (Has-Oghu Basarschik) за Хърсово (Hirsowo) на река Дунав.

Автор: Анастас АНГЕЛОВ, Музей на мозайките - Девня

*Заглавието е на Пресслужбата на Община Девня

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите