Пропускане към основното съдържание

Марцианопол – древната слава на Девня

Макет на Марцианопол в Музея на мозайките

Древният Марцианопол, чиито останки сега лежат под основите на един от кварталите на Девня – "Река Девня", е бил най-големият град, основан на територията на днешна България. Крепостната стена е защитавала площ от над 70 хектара, което е двойно повече от тогавашния Одесос (днешна Варна).

Писмените извори (старогръцки, римски, готски и византийски) показват града като важен военен, административен и християнски център. 

Той бил не само добре укрепен, но и добре устроен, построен по типично римски образец – с големи, широки и прави улици, ориентирани по посоките на света. 
Древна римска улица в кв. "Река Девня"
Градът бил отлично водоснабден с канализация и водопровод. В него имало импозантни храмове, обществени сгради... За съжаление всичко това е разрушено и разграбено още в древността и сега останки от миналото величие лежат на дълбочина от около два метра.
Марцианопол носи името на сестрата на император Марк Улпий Траян (98-117) Марциана. След заселването на славяните и прабългарите през първите десетилетия на VII век името на града изчезва от историческите извори, но в църковно-административното деление то остава.
Статуя на Марциана в град Девня
При основаването на българската държава градът вече не съществува и не се споменава другаде освен в Епархийските списъци като митрополитско седалище. Вероятно през VIII-IX век той е променил името си на Девино.
Амфитеатърът на Марцианопол от птичи поглед
Развалините край девненските извори стават известни чрез писмата на руския поет Виктор Тепляков, писани от България по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. Веднага след това древните останки са идентифицирани от руския археолог Иван Бларамберг с известния от античните извори Марцианопол.
Градът бил основан на мястото на старо тракийско селище при девненските извори след Втората дакийска война (завършила през 106 г.). От основаването си до 187-193 г.принадлежал към провинция Тракия с главен град Филипополис (Пловдив), а след това към провинция Долна Мизия с главен град Томис (Констанца).
Край на разцвета на Марцианопол сложили готските нашествия в средата на III век. През есента на 248 г. (или началото на 249 г.) готите, под предводителството на Аргаит и Гунтерих, нападнали и обсадили града, но не могли да го превземат. Вероятно Марцианопол издържал и на нападналите го през 214 г. варварски племена. По време на голямото нападение на карпите и готите, предвождани от Книва, при управлението на император Деций (249-251) обаче, крепостните стени не издържали. Градът бил превзет и опожарен през късната есен на 250 г. Тогава било укрито и съкровището (вероятно градската хазна) от 100 000 сребърни монети - денари (сечени от името на 44 римски императори и императрици, управлявали между I и средата на III век), открито случайно през ноември 1929 г.
Девненското монетно съкровище е смятано за най-голямото в света
Изглежда крепостните стени на Марцианопол са били възстановени от разрушенията, понесени през 248 г. и 250 г., тъй като опитът на голямата армия от варварски племена (според античните извори 320 000 души) да превземе града бил неуспешен. В края на III и първите десетилетия на IV век бил изграден из основи, като се запазва (с малки промени) съществуващата улична система.
През IV век значението на Марцианопол нараснало (за сметка на Одесос), като укрепен център на най-късия път от река Дунав до новата столица на империята Константинопол. Градът станал временна столица на източната част на империята и изходна база на армията ѝ. Един от античните автори го споменава като "най-големия град в Тракия". 
Марцианопол в картата на Гийом Делил (1703 г.)
През 447 г., при голямото нападение на хуните начело с Атила, обаче, Марцианопол бил превзет и разрушен. Възстановен по времето на император Юстиниан I (527-565), после превзет от аварите през 586 г., но въпреки разрушенията отново възкръснал и продължил да бъде важен център на византийската армия при нейните походи в района на долния Дунав. След нападенията на аварите през 614-615 г. окончателно бил разрушен и изоставен.
Археологическите разкопки на древния град започват през 50-те години на XX век, когато са изследвани римският амфитеатър, част от крепостната стена, а по-късно - една голяма и богато украсена раннохристиянска базилика, която е била седалището на марцианополския епископ. В по-ново време са открити сектори от укрепяването на града, на места стената достига до 3,9 м. Още една раннохристиянска базилика, която се намира извън крепостните стени от Изток, очевидно е обслужвала източния некропол.
Другото важно откритие е направено през 1976 г. на мястото, където сега е построен Музеят на мозайките. При изкопни работи за строеж на административна сграда строителите попадат на антични руини на къща (vila urbana) от края на III, началото на IV век, чиито подове са украсени с уникални образци на римското мозаечно изкуство.

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите