Пропускане към основното съдържание

Паметна плоча напомня за жертвите на големия взрив в Девня (снимки)

Паметна плоча за загиналите при големия взрив в девненския завод за хлор и поливинилхлорид (ЗХПВХ-2) се появи в Ботевата градинка във Варна. На 1 ноември тази година се навършиха 30 години от трагедията, отнела живота на 22 души. По всяка вероятност кръглата годишнина е причината за поставянето на мемориалната плоча, както и за засаждането на борче зад нея в памет на невинно загиналите от злополучната смяна.
През 1962 г. в индустриалния комплекс край Девня е пуснат първият завод за хлор и поливинилхлорид – днешният (фалирал) „Полимери”. Той произвежда в инсталациите си сода каустик, солна киселина, хлорна вар, карбид, винилхлорид и емулсионен поливинилхлорид.
Половин година след чудовищната авария в Чернобил, на 1 ноември 1986 г., броени минути преди 7 часа сутринта, Девня бива разтърсена от мощна експлозия. Ударната вълна е усетена чак във Варна, където е регистриран трус от 3-та степен по скалата на Рихтер.
Музеят на мозайките в Девня съхранява черно-бели фотоси на завода за хлор и поливинилхлорид - I и II
Взривен е новият (втори) завод за хлор и поливинилхлорид – едно от най-големите и най-модерни подобни предприятия в света. Детонацията унищожава напълно цеха за винилхлорид и отнема живота на 22 души. Ранените са десетки, обгазените – стотици. Мащабите на трагедията са щели да бъдат неимоверно по-големи, ако канцерогенният поливинилхлорид се бе запалил и образувал отровен облак, който би натровил още неизброимо множество от хора.
На следващия ден в местния вестник се появява само едно малко съобщение за настъпили разрушения в цеха за поливинилхлорид. Също както съветската преса мълчи след зловещата авария в чернобилската АЕЦ, така и нашата дума не обелва за взривения девненски завод. В това време световните медии напоително отразяват избухналия на същия този 1 ноември 1986 г. пожар в склада на една швейцарска фармацевтична компания в Базел, вследствие на който река Рейн е била замърсена с 1000 тона химически вещества. За случилото се в Девня няма и ред.

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите