Пропускане към основното съдържание

Монети и битова керамика откриха при разкопки в Девня (снимки)

10 бронзови монети, фрагменти от кухненска и трапезна керамика и от амфори. Това е равносметката от първите дни на разкопките в резервата "Марцианополис" в Девня, съобщи ръководителят на археологическата експедиция д-р Христо Кузов от Регионалния исторически музей във Варна.

Реклама: Cuban Bar Varna
Проучванията се осъществяват в карето западно от Музея на мозайките, където в земните пластове лежат останките на късноантична жилищна сграда. Датировката на намерените артефакти – монети и битова керамика – е от IV-V век след Христа. Все още не е ясно дали монетите са сечени в Марцианопол, тепърва те ще бъдат обработени и анализирани от нумизмат.  
"При навлизане в дълбочина на културните пластове се очаква да излязат още монети и други находки от римската епоха. На място се разкриват и няколко бази от колоните на портика на късноантичното жилище", добави още д-р Кузов.  
Разкопките в Девня се извършват от затворници на лек режим, след като Министерството на културата отпусна 15 хил. лева за археологически проучвания на инсулата (карето) западно от къщата с мозайките, върху чиито основи е изграден едноименният музей. Изкопните работи ще обхванат площ от около 70 кв. м. и ще достигнат до 3 метра дълбочина.
Кметът на Девня Свилен Шитов, който следи експедицията отблизо, заяви, че общината ще инвестира собствени средства в проучването на древния град Марцианопол, чиито останки лежат под съвременния кв. "Река Девня". Това ще се случи след откриването на неделен пазар в същия квартал. Всички постъпления от такси и наеми ще се изразходват целево за разкопки в резервата, който е един от най-добре запазените в България и пощадени от иманярски набези.  

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите