Пропускане към основното съдържание

Девненци няма да участват в сатанинския маскарад на Хелоуин


Девненци категорично не почитат сатанинския празник Хелоуин, сочат резултатите от анкетата на фейсбук страницата "Девня – древна и съвременна". Нито един от 156-имата потребители, участвали в допитването, не е заявил, че ще се включи в маскарада на 31 октомври, което е забележително предвид агресивните чуждопоклоннически тенденции у нас. 

106 от анкетираните са посочили, че в никакъв случай няма да празнуват Хелоуин, други 31 са отбелязали, че когато американците си сложат мартеници, тогава и те ще честват католическия празник. 9 потребители са кликнали върху шеговития отговор, че възразяват да празнуват Хелоуин, защото ежедневно общуват с жени, докарани като вещици. Други петима са посочили, че не се натискат да ходят на хелоуин парти, освен ако не ги поканят. Още трима са отговорили, че следващият ден – на народните будители, им е по-важен, а двама – че дори не знаят на коя дата е Хелоуин.

Реклама: Cuban Bar Varna

Анкетата, която няма претенции да е представителна, все пак дава ясна картина за нагласите на девненци по отношение на празниците извън народния и националния календар. Жителите на индустриалното градче и съставните на общината села са ревностни почитатели на българските традиции и обичаи и почти няма девненец, който да не обича фолклорната музика или да не може да играе народни танци и хора́. Безспорно заслугата за това е на местните читалища, чиито секретари и художествени ръководители възпитават у подрастващите любов към Родното, независимо от това какъв е техният етнос. 

Затова на 1 ноември девненци не трябва да пропускат да поздравят своите съвременни будители – читалищните самодейци, които са истинските стожери на националната ни културна идентичност!  

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите