Пропускане към основното съдържание

Земен трус разлюля половин България през изминалата нощ


Земетресение бе усетено на територията на България около 20 минути преди да върнем стрелките на часовника с един час назад. Справка в сайта на Европейския средиземноморски сеизмологичен център показва, че епицентърът на труса е в района на Вранча, Румъния, и е с магнитуд 5.6 по скалата на Рихтер. Сеизмичното явление е възникнало в 03:38 ч. лятно часово време, на 129 км северно от столицата Букурещ и на 150 км дълбочина.

Реклама: Cuban Bar Varna

У нас земетресението е усетено най-вече в Североизточна България. Земният трус е бил доста силен и продължителен в Търговище, споделят потребители на социалната мрежа "Фейсбук". В някои райони като Стара Загора са усетени два труса. Разместването на земните пластове е разлюляло и областите Силистра, Добрич, Разград, Варна и др., като в региона на морската столица земетресението е усетено по-слабо с изключение на високите и нестабилни конструкции:
Снимката е илюстративна/ www.reic.vn
"Аз съм нощна смяна и съм на кран. Така се паникьосах, че още не мога да се успокоя", сподели г-жа Таня Маринова във фейсбук страницата "Девня - древна и съвременна".  
Това е най-силното земетресение в Румъния от 2014 г. насам, отбелязват местни медии. То не е причина за тревога и е част от нормалната сеизмична активност в района на Вранча, заяви пред агенция "Аджерпрес" Константин Йонеску, генерален директор на Националния институт за изследвания по физика на Земята. Не се очакват силни вторични трусове. Инспекцията на извънредните ситуации идентифицира евентуални щети. От румънската спешна помощ съобщават, че първите 15 минути след земетресението е имало 12 повиквания към номер 112, но те са били за панически разстройства. Трусът доведе до спиране на електрозахранването в някои селища в окръг Бузъу, но то вече е възстановено. 

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите