Пропускане към основното съдържание

Акад. Иванов: България се намира в етапа на първоначалното натрупване на капитала (видео)

На равнището на обикновения човек отношенията между България и Русия стават все по-близки въпреки опитите двата народа да бъдат раздалечени. 300 хил. руснаци са закупили жилища у нас, което е доказателство, че те чувстват българите като близък народ. Това заяви за "Девня нюз" акад. проф. д-р Велико Иванов, директор на Института за стимулиране на икономиката във Варна, който бе съорганизатор на международната научно-практическа конференция "Преподаване на езици и култура в парадигмата на хуманитарното образование", чийто домакин бе Община Девня. Ученият се позова и на социологически данни на Евростат, според които 84% от българите искат да изучават руски език, което го нарежда на второ място по предпочитаемост у нас след английския.  

Реклама: Cuban Bar Varna

Пресечната точка между икономиката и хуманитарното образование е маркетингът и фирмената култура, заяви акад. Иванов. По думите му нашата "компрадорска" буржоазия, която се е създала по време на прехода, няма културата, реда и организацията на Запада, поради което и не спазва своите социални ангажименти. Той даде за пример заводите от Девненския промишлено-транспортен комплекс, които нарушават разпоредбите на Кодекса на труда и експлоатират брутално своите работници и служители.

"В бизнеса има три важни момента: визията, идеологията и културата. Не може да се прави бизнес без култура", категоричен е ученият, според когото България се намира в етапа на първоначалното натрупване на капитала. "Създадохме една несправедлива по своята икономическа същност държава, в резултат на което не можем да повишим жизнения си стандарт. Несправедливата държава не е нищо друго освен въоръжена шайка разбойници", коментира акад. Иванов. 

Цялото интервю с акад. проф. д-р Велико Иванов можете да изгледате във видеопрозореца


Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите