Пропускане към основното съдържание

Подновяват разкопките в археологическия резерват "Марцианополис" (видео)

До седмица започват нови разкопки в пределите на археологическия резерват "Марцианополис" в Девня. Това съобщи ръководителят на експедицията д-р Христо Кузов (на снимката) от Регионалния исторически музей във Варна. Работата ще се фокусира зад Музея на мозайките, където се намира антична жилищна сграда. Разкопките на обекта ще се извършват от затворници на лек режим, след като Министерството на културата отпусна 15 хил. лева за археологически проучвания на инсулата (карето) западно от Vila Urbana*. Те ще обхванат площ от около 70 кв. м. и ще достигнат до 3 метра дълбочина.

Реклама: Cuban Bar Varna

"Два сезона във времето назад са провеждани разкопки на това място. Целта ни е да ги завършим, за да разкрием колкото се може повече архитектура от руините на римския град Марцианопол, после да ги социализираме и адаптираме в околомузейното пространство", заяви д-р Христо Кузов. Той се надява финансирането на археологически експедиции да продължи, за да се проучат и други части на античния град като пространството пред поликлиниката в Девня, откъдето се предполага, че е минавала главната улица на Марцианопол, а покрай нея може да се попадне на форума (главния градски площад) и на важни обществени сгради. 

"За нас по-ценни са чисто археологическите резултати, надяваме се да открием и нещо атрактивно, което би привлякло вниманието на широката публика, но предварително не можем да определим точно какво", коментира д-р Кузов. Той допусна, че е възможно някои скъпоценни артефакти от античния град вече да са изнесени извън България, но е категоричен, че въпреки това Марцианополис е един от най-запазените археологически обекти у нас. 

Малко известен за широката общественост факт е, че при разкопки през 50-те години на миналия век на територията на резервата е открита епископска базилика, което потвърждава данните от историческите извори, че Марцианопол е бил и важен християнски център в пределите на Римската империя. Този обект обаче не е проучен докрай и е бил засипан със земна маса, за да не се руши от атмосферните влияния и за да не бъде разграбен от иманяри. Реставрацията и консервацията на епископската базилика би струвала стотици хиляди левове, посочи д-р Кузов.

*Античната сграда с уникалните подови мозайки, върху които е изграден едноименният Музей на мозайките

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите