Пропускане към основното съдържание

Девненци се оплакват от нелоялни търговски практики в катун, наречен "пазар"

Читателска снимка
Убедителен отговор, подплатен със съдържателни коментари, даде анкетата на "Девня – древна и съвременна", чиято цел бе да проучи мнението на клиентите на пазарчето на ул. "Здравец" в индустриалното градче. Болшинството гласували във "Фейсбук" са категорични, че в открития търговски обект се упражняват нелоялни практики, които са в ущърб на потребителите и на държавата.

Реклама: Cuban Bar Varna

В процентно съотношение 58.57 на сто от участвалите в анкетата заявяват, че са били мишена на измама, други 21.30% споделят, че не са забелязали това, а едва 18.34% са тези, които считат, че всичко е наред. 1.79% са кликнали върху "Друго", като само един потребител е написал какво е имал предвид – "Всички твърдят така", тоест вотът му може да се причисли към този на болшинството гласували.    
169 потребители се включиха в анкетата
Удряне в грамажа, изчисляване на цени, по-високи от обозначените на етикетите за килограм продукция, масово неиздаване на касови бележки – така могат да се групират най-честите нелоялни и дори незаконни практики на наемателката на обекта Милена Костадинова. В коментарите си гражданите изразяват и своето възмущение от нехигиеничното състояние на пазарчето, което Регионалната здравна инспекция отдавна би трябвало да е затворила и да е наложила солена глоба на пишман предприемачката.  
Читателска снимка
Копираме една малка част от коментарите във "Фейсбук", които потребителите на социалната мрежа са написали под анкетата в страницата "Девня – древна и съвременна" и свързаните с нея групи: 

"Не зная дали има ощетени купувачи, защото самата аз никога не съм теглила закупената стока контролно и не мога да твърдя, че "удря" в кантара. Знам обаче, че никога не съм получавала касова бележка, т.е укриват се обороти и се пести от данъци. Това ощетява държавата. Не мисля, че има незапознати с тази практика и въпросът е защо се толерира подобна търговия и не се санкционира", пита г-жа Галина Калчева. 

"Няма да коментирам въпроса "удря ли ни в грамажа Милена", нито нейните "феноменални" математически способности, защото според мен по-важният въпрос е защо не издава касов бон. Ще ни лъже, защото ние ѝ позволяваме! А къде са контролните органи?", недоумява г-жа Мария Христова. 

По отношение на калкулирането на цените Злати Живкова коментира: "Глупости, тя просто ги закръгля, за да се смята по-лесно..."

"Това не са глупости. Тя просто закръгля в нейна полза", репликира я Светлана Желева. 

"Права сте. Явно не усетихте иронията в коментара ми", уточнява г-жа Живкова.

***

По традиция не липсват и откровено тъпи и неадекватни коментари, които или нямат нищо общо с темата, или са в защита на нелоялните търговски практики. Те са от сорта на: "Каква е целта на тази анкета?""То от 20 години е така", "Като не ви харесва – не си пазарувайте от там", "Що не напишете материал за другия плод-зеленчук?"... 

"Девня нюз" ще изпрати хиперлинк към тази публикация на имейлите на Националната агенция за приходите, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Регионалната здравна инспекция, в чиито компетенции е да направят комплексна проверка на търговския обект съгласно действащото законодателство.

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите