Пропускане към основното съдържание

"Девня цимент" трови системно хидросферата със сулфати

Снимката е илюстративна/ka6tata.com
Заводът "Девня цимент" изпуска наднормено съдържание на сулфати в река Девня. Това става ясно от доклад на РИОСВ-Варна, утвърден от нейния директор на 22 декември м.г., а тези дни и качен на официалния сайт на екоинспекцията. 

Още на 8 август м.г. в завода е извършена контролна проверка, при която е взета водна проба от поток дренажни води преди заустването им в река Девня. При емисионна норма от 250 мг/дм3 (милиграма на кубичен дециметър) е установено съдържание на 265 мг/дм3

Направена е препоръка за изграждане на нови мониторингови пунктове на входа на потока, непосредствено преди площадката на завода. Резултатите от взетата оттам водна проба показват още по-високи стойности по показателя „сулфати“ – 835 мг/дм3, което означава, че изхвърлените от „Девня цимент“ дренажни води променят и органолептичните характеристи на речната вода, а това оказва пагубно въздействие върху екосистемите.  
Река Девня/архив
В доклада на РИОСВ-Варна е записано, че към 30.09.2017 в р. Девня са заустени 130 920 кубически метра дренажни води с наднормено съдържание на сулфати. Става ясно, че заводът системно замърсява реката по този показател, поради което от дружеството са възложили специализирано проучване по въпроса на проф. д-р Алексей Бендерев – ръководител секция „Хидрология“ към геологическия институт на БАН. Становището на учения не е огласено в доклада на екоинспекцията, но такова очевидно има, защото на негова база са предприети действия за актуализиране на комплексното разрешително на "Девня цимент".  
Река Девня/архив
Повечето сулфати са разтворими във вода с изключение на калциевия, стронциевия, бариевия и оловния сулфат. От РИОСВ-Варна не уточняват какъв е видът на сулфатите, с които „Девня цимент“ замърсява реката.

По темата: Община Девня отправи 6 въпроса до контролните органи, проверили "Девня цимент"

Коментари







Популярни публикации от този блог

Обвинител №1 на Девня се кандидатира за районен прокурор на Варна

Невена Илиева на церемонията по встъпването си в длъжност като административен ръководител на РП-Девня в присъствието на окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров. Снимка: prb.bg (27.07.2016)  Настоящият административен ръководител на Районната прокуратура в Девня Невена Илиева е сред петимата кандидати за районен прокурор на Варна, след като доскорошният ѝ председател – Цветанка Гетова, бе освободена предсрочно от поста с решение на ВСС. Това става ясно от официалната интернет страница на висшия кадрови орган на съдебната власт, където са публикувани биографиите, концепциите за управление и декларациите за имотното състояние и произхода на средствата на участниците в конкурса.  Невена Илиева е завършила „Право“ в Юридическия факултет на Технически университет – Варна. Дипломата ѝ за средно образование е от СОУ „Стефан Караджа“ – гр. Каварна. Владее английски език на добро ниво. През годините е участвала в 8 семинара, свързани с професионалната ѝ дейност и кв...

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-ре...

Марцианопол – древната слава на Девня

Макет на Марцианопол в Музея на мозайките Древният Марцианопол, чиито останки сега лежат под основите на един от кварталите на Девня – "Река Девня", е бил най-големият град, основан на територията на днешна България. Крепостната стена е защитавала площ от над 70 хектара, което е двойно повече от тогавашния Одесос (днешна Варна). Писмените извори (старогръцки, римски, готски и византийски) показват града като важен военен, административен и християнски център.  Той бил не само добре укрепен, но и добре устроен, построен по типично римски образец – с големи, широки и прави улици, ориентирани по посоките на света.  Древна римска улица в кв. "Река Девня" Градът бил отлично водоснабден с канализация и водопровод. В него имало импозантни храмове, обществени сгради... За съжаление всичко това е разрушено и разграбено още в древността и сега останки от миналото величие лежат на дълбочина от около два метра. Марцианопол носи името на сестрата на импер...