Пропускане към основното съдържание

"Девня цимент" трови системно хидросферата със сулфати

Снимката е илюстративна/ka6tata.com
Заводът "Девня цимент" изпуска наднормено съдържание на сулфати в река Девня. Това става ясно от доклад на РИОСВ-Варна, утвърден от нейния директор на 22 декември м.г., а тези дни и качен на официалния сайт на екоинспекцията. 

Още на 8 август м.г. в завода е извършена контролна проверка, при която е взета водна проба от поток дренажни води преди заустването им в река Девня. При емисионна норма от 250 мг/дм3 (милиграма на кубичен дециметър) е установено съдържание на 265 мг/дм3

Направена е препоръка за изграждане на нови мониторингови пунктове на входа на потока, непосредствено преди площадката на завода. Резултатите от взетата оттам водна проба показват още по-високи стойности по показателя „сулфати“ – 835 мг/дм3, което означава, че изхвърлените от „Девня цимент“ дренажни води променят и органолептичните характеристи на речната вода, а това оказва пагубно въздействие върху екосистемите.  
Река Девня/архив
В доклада на РИОСВ-Варна е записано, че към 30.09.2017 в р. Девня са заустени 130 920 кубически метра дренажни води с наднормено съдържание на сулфати. Става ясно, че заводът системно замърсява реката по този показател, поради което от дружеството са възложили специализирано проучване по въпроса на проф. д-р Алексей Бендерев – ръководител секция „Хидрология“ към геологическия институт на БАН. Становището на учения не е огласено в доклада на екоинспекцията, но такова очевидно има, защото на негова база са предприети действия за актуализиране на комплексното разрешително на "Девня цимент".  
Река Девня/архив
Повечето сулфати са разтворими във вода с изключение на калциевия, стронциевия, бариевия и оловния сулфат. От РИОСВ-Варна не уточняват какъв е видът на сулфатите, с които „Девня цимент“ замърсява реката.

По темата: Община Девня отправи 6 въпроса до контролните органи, проверили "Девня цимент"

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите