Пропускане към основното съдържание

Девня – древна и съвременна

Само на 15 минути западно от Варна се намира една загадъчна долина, която чака да бъде разгадана от ценителите на античната история, на природата и мистиката. Тук бликат най-големите карстови извори на територията на България, а под земята се крие истинска „златна мина“ за археолозите. Тук са останките на древния римски град Марцианополис, който е бил два пъти по-голям от Одесос (днешна Варна) и временна столица на Източната Римска империя. Тук са и руините на един от трите антични амфитеатъра под небето на днешна България, и единственият на Балканите музей, „стъпил” върху изящните подове на антична вила – образци на римското мозаечно изкуство. Тук е и уникалната, естествено формирана каменна гора, част от природния феномен „Побити камъни”. И точно тук през 1929 година случайно е открито най-голямото в света монетно съкровище
Това е Девня – древна и съвременна. Малка община, в която живеят около 10 хиляди души и в която освен едноимения град влизат и две китни селца –  Кипра и Падина. 
Каменоломна от времето на Марцианополис, местност Голямото кесме
От най-дълбока древност Девня привлича хората със своите богатства –  вода, сол и варовик, които са основа и за античния ѝ разцвет, и за превръщането ѝ в Долината на голямата химия. Социалистическият индустриален център тотално засенчва културната слава на града. 
Сега обаче кметът Свилен Шитов постепенно възкресява древния му дух – не само като атрактивно място за туристи, но и като алтернатива за пълноценен живот близо до големия град. 
Още през 2016-а година руините на античния амфитеатър на Марцианополис бяха освободени от растителната джунгла и станаха арена на зрелищни гладиаторски битки. А през 2017 година двудневният фестивал „Марцианопол – животът в древния град“, организиран от Община Девня, показа в относителна пълнота на девненци бита и всекидневието на античните им предци, привличайки и много гости от целия регион.
"Това е една от многото стъпки, които предприемаме, за да превърнем Девня в предпочитана дестинация за туризъм, а защо не и в един уникален по своя вид историко-археологически парк от национално и международно значение", заяви кметът пред фестивалната публика. Амбицията на Свилен Шитов е амфитеатърът да бъде реставриран, а за целта общината е изготвила проект, с който ще кандидатства за европейско финансиране.
Също през 2017-а година по инициатива на кмета врати отвори и уютната Етнографска къща в село Кипра – филиал на Музея на мозайките, в която се намира единственият в Североизточна България отвесен тъкачен стан. Цяло лято колоритните самодейки от читалището посрещаха гости с хляб и сол, с народни песни и танци, а чуждестранните туристи усвояваха с лекота стъпките на правото българско хоро.  
Партизанският бункер и експозицията със снимки и предмети в обора на къщата разказват и за друга част от девненската история – за антифашистката съпротива преди 1944 година. 
Няма спор, че индустриализацията е оставила своя отпечатък върху територията на общината, включително и около руините на античния амфитеатър, където се намират най-големите в България карстови извори. Повечето от тях, с изключение на Вълшебния извор, са били каптирани за нуждите на тежката промишленост и за питейно-битовото водоснабдяване на областния град Варна. 
За щастие, поради особеностите на подпочвения слой, изворите няма как да бъдат напълно уловени от човека и на места водата избива на повърхността под формата на минигейзери. Това са така наречените "остатъци" от каптажите – малките чудеса на съвременния град.
В горещите месеци тук е идеално място за разхлада, а отрицателните йони, които отдава течащата вода, ще Ви накарат да се почувствате истински отпочинали. Местността е добре залесена и се диша с пълни гърди. Лятно време от близкия увеселителен комплекс организират богата фолклорна програма. Част от нея са атрактивните нестинарски танци, при които босоноги мъже и жени играят върху огнената жарава.
Тюркоазеният басейн на Вълшебния извор пленява окото със сюрреалистични отражения на небето, дървесни корони и още нещо, което остава невидимо за човешкото зрение, но със сигурност е кодирано в причудливото дъно на извора, с което е свързана и легендата за основаването на Марцианополис от императора Марк Улпий Траян.
Оттук извира и живописната река Девня, по протежението на която през вековете на османско иго е възникнало мелничарско селище. От него са оцелели няколко полусрутени каменни здания на старовремски воденици. Кметът е амбициран да реставрира поне една от тях, за да я превърне в модерен културен център в духовното сърце на града.

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите