Девня – древна и съвременна

Само на 15 минути западно от Варна се намира една загадъчна долина, която чака да бъде разгадана от ценителите на античната история, на природата и мистиката. Тук бликат най-големите карстови извори на територията на България, а под земята се крие истинска „златна мина“ за археолозите. Тук са останките на древния римски град Марцианополис, който е бил два пъти по-голям от Одесос (днешна Варна) и временна столица на Източната Римска империя. Тук са и руините на един от трите антични амфитеатъра под небето на днешна България, и единственият на Балканите музей, „стъпил” върху изящните подове на антична вила – образци на римското мозаечно изкуство. Тук е и уникалната, естествено формирана каменна гора, част от природния феномен „Побити камъни”. И точно тук през 1929 година случайно е открито най-голямото в света монетно съкровище. 

Това е Девня – древна и съвременна. Малка община, в която живеят около 10 хиляди души и в която освен едноимения град влизат и две китни селца –  Кипра и Падина. 

Каменоломна от времето на Марцианополис, местност Голямото кесме

От най-дълбока древност Девня привлича хората със своите богатства –  вода, сол и варовик, които са основа и за античния ѝ разцвет, и за превръщането ѝ в Долината на голямата химия. Социалистическият индустриален център тотално засенчва културната слава на града. 

Сега обаче кметът Свилен Шитов постепенно възкресява древния му дух – не само като атрактивно място за туристи, но и като алтернатива за пълноценен живот близо до големия град. 

Още през 2016-а година руините на античния амфитеатър на Марцианополис бяха освободени от растителната джунгла и станаха арена на зрелищни гладиаторски битки. А през 2017 година двудневният фестивал „Марцианопол – животът в древния град“, организиран от Община Девня, показа в относителна пълнота на девненци бита и всекидневието на античните им предци, привличайки и много гости от целия регион.

"Това е една от многото стъпки, които предприемаме, за да превърнем Девня в предпочитана дестинация за туризъм, а защо не и в един уникален по своя вид историко-археологически парк от национално и международно значение", заяви кметът пред фестивалната публика. Амбицията на Свилен Шитов е амфитеатърът да бъде реставриран, а за целта общината е изготвила проект, с който ще кандидатства за европейско финансиране.

Също през 2017-а година по инициатива на кмета врати отвори и уютната Етнографска къща в село Кипра – филиал на Музея на мозайките, в която се намира единственият в Североизточна България отвесен тъкачен стан. Цяло лято колоритните самодейки от читалището посрещаха гости с хляб и сол, с народни песни и танци, а чуждестранните туристи усвояваха с лекота стъпките на правото българско хоро.  

Партизанският бункер и експозицията със снимки и предмети в обора на къщата разказват и за друга част от девненската история – за антифашистката съпротива преди 1944 година. 

Няма спор, че индустриализацията е оставила своя отпечатък върху територията на общината, включително и около руините на античния амфитеатър, където се намират най-големите в България карстови извори. Повечето от тях, с изключение на Вълшебния извор, са били каптирани за нуждите на тежката промишленост и за питейно-битовото водоснабдяване на областния град Варна. 

За щастие, поради особеностите на подпочвения слой, изворите няма как да бъдат напълно уловени от човека и на места водата избива на повърхността под формата на минигейзери. Това са така наречените "остатъци" от каптажите – малките чудеса на съвременния град.

В горещите месеци тук е идеално място за разхлада, а отрицателните йони, които отдава течащата вода, ще Ви накарат да се почувствате истински отпочинали. Местността е добре залесена и се диша с пълни гърди. Лятно време от близкия увеселителен комплекс организират богата фолклорна програма. Част от нея са атрактивните нестинарски танци, при които босоноги мъже и жени играят върху огнената жарава.

Тюркоазеният басейн на Вълшебния извор пленява окото със сюрреалистични отражения на небето, дървесни корони и още нещо, което остава невидимо за човешкото зрение, но със сигурност е кодирано в причудливото дъно на извора, с което е свързана и легендата за основаването на Марцианополис от императора Марк Улпий Траян.

Оттук извира и живописната река Девня, по протежението на която през вековете на османско иго е възникнало мелничарско селище. От него са оцелели няколко полусрутени каменни здания на старовремски воденици. Кметът е амбициран да реставрира поне една от тях, за да я превърне в модерен културен център в духовното сърце на града.