Пропускане към основното съдържание

Замърсяването на р. Девненска със сулфати идвало от подземните води

Наднорменото съдържание на сулфати в дренажните води, формиращи се от площадката на „Девня цимент“ и заустващи се в реката, се дължи на литоложката структура на района, а източник на  химичeските вещества са подземните води. Това заявиха от РИОСВ-Варна в отговор на запитването на Община Девня относно констатираното наднормено замърсяване по този показател, обективирано в доклад на екоинспекцията от контролна проверка на циментовия завод. 

В писмото си от РИОСВ огласяват в логическа пълнота становището на проф. д-р Алексей Бендерев от БАН, който е изследвал проблема по поръчка на „Девня цимент“, но без да прилагат каквито и да било материали от научната разработка.  

Според данните от хидрогеоложкия мониторинг, препоръчан от учения, високите стойности на сулфати са факт още на входа на потока подпочвени води, преди площадката на завода (до каргопортала), където е измерена стойност от 835 мг/дм3. На изхода, непосредствено преди заустването им в река Девненска, съдържанието на сулфати е 265 мг/дм3, което е малко над нормата. 

Очевидно литоложката (подпочвената) структура в района на завода наистина е много специфична, щом за разстояние от 100-150 метра – от входа до изхода на потока – стойностите на сулфатите се понижават с 3.15 пъти, при това в условия на липса на пречиствателна станция с химическо стъпало.  

На база проучването на проф. Бендерев от РИОСВ този път не са глобили „Девня цимент“, а от завода са подали документи за изменение на комплексното им разрешително, което включва завишаване нормата на параметър „сулфати“, обясняват от екоинспекцията във Варна. 

„Сулфатите представляват соли на сярната киселина. Съединенията са много разтворими във вода. Тези, които са разпространени в природата и се съдържат най-вероятно в дренажните води, са калциев сулфат, магнезиев сулфат и бариев сулфат“. По този начин (с наречието "най-вероятно") от РИОСВ-Варна отговарят на въпроса какъв е видът на сулфатите, които се заустват в р. Девненска от площадката на завода. Въпреки това от екоинспекцията твърдят, че сулфатите били с естествен произход и следователно не биха могли да въздействат негативно върху речните екосистеми, атмосферата и биосферата. Допълват и че дренажните води нямат киселинен характер и са с неутрално Ph.

По темата: Община Девня отправи още въпроси до институциите, проверили "Девня цимент"

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите