Река Девня – българският Манчестър*

В броя си от 17 април 1910 г. варненският вестник „Светкавица“ публикува интересени пътеписни бележки за една от природните забележителности на Варненския край – Девненските карстови извори. Пътеписът не е загубил нищо от познавателната си стойност и днес:

„… Часа е два и четвърт – тренът спира на девненската гара. Селото Девня се белее насреща, то остава доста далеч, почти на 3 ½ километра. Но нам ни привличат прочутите девненски извори, обекта на нашата пролетна разходка.

Река Девня е вече самостоятелна община, ако и съвсем малка община. С право е наречена български Манчестър. Тук имате случай да видите грамадни брашнени фабрики, инсталирани според най-новите изисквания на науката и механиката; те черпят сила и енергия от прочутите извори, туй безценно природно богатство. Близо 30 воденици, които работят безспирно, поглъщат грамадни количества жито. Като надникнете във водениците-фабрики на г. г. Ив. Стоянов, Д. Попов, Н. Попов и др., главата ви ще се зашемети от реализирания прогрес; тук машини и безбройни колела са в непрестанно движение, тук живота кипи и клокочи с неудържима сила. 

Но да преминем към изворите; те са разположени до полите на тъй наречения „Голям кайрак“. Никой не би подозрял, че в недрата на тази мочурлива долина се крие такава грамадна жизнена сила. Според народното сказание, историята на тези извори е твърде интересна. Някой овчар пасял стадото си по бреговете на Дунава; един ден, като стоял и се забавлявал, увлечен от приятната гледка на белия Дунав, той изтървал тоягата си във водата; за голямо негово учудване – вместо да изплува на повърхността и да я улови тоягата потънала безследно във водните дълбини. Минали се години, овчаря застарял и бил забравил случката при Дунава. По едно странно съвпадение, той се озовал към село Девня.

Минавайки през долината, той се спрял да се полюбува на хубавите извори. Близо до „Дипсиза“ той намерил своята отдавна изгубена тояга, погълната от водите на Дунава. Значи, овчарската тояга довлякла водата на Дунава и са се родили девненските извори. Кой знае? Дали пък те не са продукт на случайния каприз на природата?

Ето „Халкалията“ и „Башгьоз“, водите на които се сливат и карат модерната въжарска фабрика. По-надолу „Суютлийските извори“ (наричани още „Адата“). По-нататък, това е крайно интересния извор „Делидушка“; водата му лудо изкача от земните дълбочини, гневно поваля каквото срещне отпреде си. Гледаш, гледаш – същи водоскок – с неудържима сила водата изкача нагоре близо на един метър. А наоколо е тихо и спокойно. Не по-малко интересен е и „Дипсиза“, водите на когото изтичат от три гърла.

"Хавуза" е турското име на Вълшебния извор

Но най-интересния и привлекателния, това е „Хавуза“. Който не е го видял, той не може да си го представи. Това непоетично и не българско наименование му е дадено види се затова, защото от четирите страни на извора са издигнати високи каменни стени и образуват красивия басейн, който обилно се пълни от изворната вода. Но боже мой, каква пленителна картина представлява този чудесен извор. Дали той не служи за прибежище на чаровните нощни феи, които без боязън се къпят в неговите прозрачни и кристални води? До самия „Хавуз“ се издига кичестия и разкошен кавак, който цял ден се отразява в неговите дълбини. На дъното едва се виждат препречените железни скари, през които водата буйно извира. Целия басейн е потънал в зелени водорасли, които със своите чудни шарове омайват окото и душата. Слънчевите лъчи се пречупват, чудните шарове се смесват и човекът не може да се налюбува на неописуемата феерична гледка“

Източник: morskivestnik.com

*Заглавието е на "Девня нюз"

По темата: Пленената прелест на Девня, призрачната воденица и Вълшебният извор