Пропускане към основното съдържание

За някои въпросителни и една удивителна след аварията в "Солвей Соди" (анализ)*


Сценарият на аварията в "Солвей Соди", при която се стигна до обгазяване с амоняк, изобщо не е формулиран в т. нар. "Авариен план" на предприятието, показа нарочна проверка. Това може да означава, че сривът в националната електропреносна мрежа, който официално се изтъква като довод за възникналата извънредна ситуация, или не е хипотетично предвиден от експертите на "Солвей Соди", или че такава ситуация е нормативно недопустима като възможен вариант. Защото подобен инцидент в електропреносната мрежа би могъл да възникне и в АЕЦ "Козлодуй", например, но за разлика от девненските заводи атомната централа е инвестирала в система за резервно захранване на своите реактори.

Засега въпросите около аварията в "Солвей Соди" са доста повече от отговорите, а РИОСВ-Варна очевидно няма куража или експертния потенциал да ги изясни. Най-голямото доказателство за това е меко казано лаконичното съобщение на екоинспекцията по случая, качено на официалния ѝ институционален сайт. Същото не само че провокира твърде много въпросителни, но и отваря поле за закономерни спекулации. Съобщението на РИОСВ-Варна дори не изяснява каузалната връзка между топлоцентралата "Девен" и инсталацията за производство на калцинирана сода, а това е важен детайл за реконструкцията на фактическата обстановка от страна на обществеността, която не е длъжна да познава спецификата на производствения процес в "Солвей Соди".  

И така, в 08:20 часа на 8 август в националната електропреносна мрежа възниква токов удар, вследствие на което спират да работят парогенераторите в ТЕЦ "Девен", който захранва с топлоенергия инсталацията за калцинирана сода на "Солвей Соди". Работещите в предприятието и външният персонал са евакуирани, а жители на Девня усещат остра миризма на амоняк, който е силно токсичен за хората дори и в сравнително ниски концентрации

Информацията за обгазяването бе официално потвърдена от кмета на Община Девня Свилен Шитов, а пред "Нова телевизия" главният еколог на "Солвей Соди" Иво Божидаров заявява: "Измерванията са около 6 пъти под нормата, тоест хората може да са усетили някъде, нямаме големи емисии, но все пак, когато се спира заводът, е възможно да има някаква такава емисия..."

Неизяснен в съобщението на РИОСВ-Варна е въпросът в колко часа е подаден сигнал за инцидента до тях и кога инспекторите са пристигнали на място. Уточнено е, че "към 11 часа няма наличие на данни за замърсяване на атмосферния въздух и водите", но не става ясно по какъв начин е установено това, тоест дали към 11 часа са извършени пробовземания с апаратура за експресно определяне на замърсители. Иначе в съобщението се заявява само готовност "за извършване на пробовземания за качеството на атмосферния въздух в района с апаратура за експресно определяне на замърсители "GASMET", както и за водни проби на изход от утаителен басейн "Падина", непосредствено преди заустване в р. Провадийска."

Нито РИОСВ-Варна, нито главният еколог на "Солвей Соди" казаха или показаха на медиите какво сочат данните от собствените непрекъснати измервания (СНИ) на завода. Вместо това съобщението на екоинспекцията удобно се позовава на показателите от стационарната измервателна станция, която се намира на километри от Индустриална зона - юг – в двора на поликлиниката в квартал "Река Девня": "По резултатите в реално време от автоматичната измервателна станция "Изворите", гр. Девня, не е констатирано повишаване концентрациите на контролираните замърсители на атмосферния въздух, като същите са значително под пределно допустимите норми".

Да обобщим поставените дотук въпроси:

1. В колко часа е подаден сигнал за инцидента в РИОСВ-Варна и в колко часа инспекторите пристигнаха на място?
2. Извършени ли са към 11 часа въздушни и водни пробовземания с апаратура за експресно определяне на замърсители?
3. Какво показват данните от СНИ на "Солвей Соди" в първите минути и часове след аварията?
4. Защо сценарият на инцидента не фигурира в аварийния план на завода?
5. Защо предприятието не разполага със система за резервно електрозахранване, при условие че печалбата му само за 2016-а година е 160 млн. лева?

Сега една огромна удивителна, след което отново ще последва въпрос: "Предприети са допълнителни превантивни дейности за елиминиране замърсяването на водите на изход от утаителен басейн "Падина" – чрез поставяне на пръстени на водоотливната шахта за задържане на течностите в обема на съоръжението."

И като елиминирате замърсяването на река Провадийска, ще спрете ли обгазяването на село Падина? Защото под жаркото слънце и при 40-градусовите жеги химическите фракции в отпадните води на т. нар. "утаителен басейн", в който се изливат отровите на "Солвей Соди", се изпаряват във въздуха. Последно селото бе обгазено с амоняк на 27 април т.г., а инспекторите от РИОСВ-Варна реагираха достатъчно "адекватно", цели два часа след сигнала, за да не измерят експресните им уреди замърсяване на въздуха.

Автор: Георги Александров
* Настоящият анализ и изразената в него гражданска позиция са лични и не бива да се интерпретират като други. Редакцията на "Девня нюз" е отворена за всякакви гледни точки, относими към темата, които можете да изпращате на имейл devnyapress@gmail.com. Благодарим Ви за доверието!

По темата: Как варненски екозащитник стана адвокат на крупен промишлен замърсител






Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите