Пропускане към основното съдържание

Как варненски екозащитник стана адвокат на промишлен замърсител (коментар)*

Играещият го екозащитник Милен Славов, който се изявява като отявлен борец срещу колите в Приморския парк на Варна, взе, че се превъплъти в ролята на адвокат на един от най-големите промишлени замърсители във Варненска област – "Солвей Соди". Причината за това навярно е прозаична – гражданският активист, който на предходните извънредни парламентарни избори бе кандидат за народен представител от листата на "Да, България", при това от гражданската квота на ПП "Зелените", е служител на содовия завод в Девня. Като такъв "борбеният" варненец вероятно се чувства длъжен да пиарства на корпорацията, за която работи, и угодно тиражира публично внушението, че информацията за обгазяването с амоняк от "Солвей Соди" едва ли не е плод на обонятелни халюцинации от жители на Девня.
В името на плурализма препечатваме изявлението на Милен Славов, дадено пред варненски сайт, който по никакъв начин не отрази инцидента в "Солвей Соди" на 8 август. За сметка на това на следващия ден главната редакторка на медията е стъкмила нещо като нищо, съдържащо превратен интерпретативен увод, от който става ясно, че езиковата култура на журналистката е толкова "богата", че не е в състояние да разграничи семасиологически "замърсяване" и "обгазяване", намирайки дори противоречие между смисъла на двете думи, последван от гледната точка на наемника Славов и завършващ с рудиментарното съобщение на РИОСВ за аварията, което вместо да даде ясни и еднозначни отговори, поражда ред резонни въпроси, които и към момента остават отворени.

Ето и позицията на Милен Славов за инцидента в "Солвей Соди":

"Днес (8 август) в “Солвей Соди” се случи тежка авария. По причини, които още се изясняват, бе предизвикано превключване, което доведе до стъпаловидно сработване на защити и в крайна сметка спря елзахранването на содовия гигант за около 15 минути. Това време е твърде голямо и доведе до пълното му спиране. Организирано и за кратко време всички работещи на територията на завода, включително и администрацията му, бяха превантивно изведени на безопасно разстояние. Много от работниците носеха преносимите си газоанализатори (т.нар. “дрегери”), но никой от тях не показа не само критично, а дори наличие на опасен газ. Работоспособността на всеки от въпросните уреди се проверява на 6 месеца и контролът на това е едно от задълженията ми. Всъщност загазяване практически нямаше дори и в близост до производствените инсталации – това ми го казаха колегите останали като аварийни екипи на место...
[Бел. авт.: 1) Интересно защо Милен Славов говори от пряка свидетелска позиция, след като става ясно, че информацията му е от негови колеги, тоест тя е опосредствана? 2) Могат ли колегите на Милен Славов да докажат по неоспорим начин, че техните "дрегери" не са показали наличие на опасен газ? 3) Защо Милен Славов за по-голяма убедителност не огласи данните от собствените непрекъснати измервания на завода за времето от 08:20 до 11 часа на 08.08.2017?]
... Нека да внеса някои кратки разяснения. При содовото производство може да има 3 опасни газа – въглероден окис, въглероден двуокис и амоняк. И трите са невидими, като за първите два човек изобщо няма рецептори (пише го в учебниците по химия). Амонякът действително се усеща като остра миризма, дори и в малки концентрации. Но пък той е лек и летлив, като последното се засилва в топло време (т.е. бързо се разрежда). За мен остава загадка как на 6 км някой е усетил “остра и задушлива миризма” при условие, че на 200 метра извън оградата, преносимите газоанализатори не регистрират нищо.
Със сигурност аварията носи големи материални загуби, но важното е, че никой не пострада и никой не беше обгазен. Всеки може да има затруднения и поне за мен, в такъв момент трябва да се търси начин за оказване на помощ и подкрепа." [Бел. авт.: Как? Като "халюциниращите" девненци съберат пари за "бедния" завод, за да си ремонтира резервното захранване ли, ако изобщо има такова...]

Автор: Георги Александров
* Настоящият коментар и изразените в него позиции са лични и не бива да се интерпретират като други. Редакцията на "Девня нюз" е отворена за всякакви гледни точки, относими към темата, които можете да изпращате на имейл devnyapress@gmail.com. Благодарим Ви за доверието! 






Популярни публикации от този блог

Обвинител №1 на Девня се кандидатира за районен прокурор на Варна

Невена Илиева на церемонията по встъпването си в длъжност като административен ръководител на РП-Девня в присъствието на окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров. Снимка: prb.bg (27.07.2016)  Настоящият административен ръководител на Районната прокуратура в Девня Невена Илиева е сред петимата кандидати за районен прокурор на Варна, след като доскорошният ѝ председател – Цветанка Гетова, бе освободена предсрочно от поста с решение на ВСС. Това става ясно от официалната интернет страница на висшия кадрови орган на съдебната власт, където са публикувани биографиите, концепциите за управление и декларациите за имотното състояние и произхода на средствата на участниците в конкурса.  Невена Илиева е завършила „Право“ в Юридическия факултет на Технически университет – Варна. Дипломата ѝ за средно образование е от СОУ „Стефан Караджа“ – гр. Каварна. Владее английски език на добро ниво. През годините е участвала в 8 семинара, свързани с професионалната ѝ дейност и кв...

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-ре...

Марцианопол – древната слава на Девня

Макет на Марцианопол в Музея на мозайките Древният Марцианопол, чиито останки сега лежат под основите на един от кварталите на Девня – "Река Девня", е бил най-големият град, основан на територията на днешна България. Крепостната стена е защитавала площ от над 70 хектара, което е двойно повече от тогавашния Одесос (днешна Варна). Писмените извори (старогръцки, римски, готски и византийски) показват града като важен военен, административен и християнски център.  Той бил не само добре укрепен, но и добре устроен, построен по типично римски образец – с големи, широки и прави улици, ориентирани по посоките на света.  Древна римска улица в кв. "Река Девня" Градът бил отлично водоснабден с канализация и водопровод. В него имало импозантни храмове, обществени сгради... За съжаление всичко това е разрушено и разграбено още в древността и сега останки от миналото величие лежат на дълбочина от около два метра. Марцианопол носи името на сестрата на импер...