Пропускане към основното съдържание

Стотици дойдоха в Девня, за да се пренесат в античното минало на нашите земи (снимки)

Стотици граждани, пременени в бели тоги и върбови венци, посетиха Девня и в неделния ден, за да усетят духа на древното минало. Клетва за вярност към императора, римска мода, пазар на роби, гладиаторски игри, мистични танци и античен спектакъл бяха сред акцентите от втория ден на фестивала "Марцианопол – животът в древния град", организиран от Община Девня и Музея на мозайките.
Руините на античния амфитеатър на Марцианопол – част от екстериора на съвременния квартал "Река Девня", се превърнаха в своеобразна машина на времето. Зрителите се пренесоха хилядолетия назад по нашите земи, за да видят с очите си относително пълна и достоверна историческа картина.
Заслугата за тези автентични усещания бе както на актьорите от реанакторските групи, така и на професионалните дикторски разкази и музикални ефекти, които вдигнаха адреналина на всички.
Вторият фестивален ден започна със зрелищно шоу на групите за исторически реконструкции. Етюдите, пресъздаващи битки между римляни и варвари, предизвикаха шумни аплодисменти. 
Зрителите бяха запознати със структурната организация на римските, тракийски и дакийски войски, с тяхното въоръжение, метателни машини и бойна екипировка. 
Жените също са участвали в епичните битки, като предимно са стреляли с лъкове. Някои от тях обаче са ставали гладиаторки по собствено желание и са водили ожесточени боеве с мъже пред многолюдни тълпи. 
Гладиатори е наименованието на роби, престъпници или военнопленници в Древния Рим, които се сражавали помежду си или с диви животни за забавление на публиката, но и за да се учи тя на смелост и безстрашие пред смъртта. Гладиатор, победил в 40 схватки, бил освобождаван и от роб ставал пълноправен римски гражданин. 
В чест на победителя във фестивалния гладиаторски бой момичетата от румънската група "Културала – Томис" - гр. Констанца, изпълниха мистичен танц. 
Друг акцент във втория ден на фестивала бе римската мъжка и дамска мода. Различни видове тоги, палати, туники, сандали, чехли, обувки и бельо бяха представени артистично пред публиката.
Последва пазар на роби, които повсеместно са били използвани в ежедневието за вършене на черната работа. Търговията с тях била изключително доходоносен бизнес, добре развит на територията на цялата империя. 
Публиката на фестивала също се включи в наддаването, а заместник-кметът на Девня Донка Йорданова си купи двама роби.  
Приказката "Марцианопол – животът в древния град" пресъздаде и развитието на театралното изкуство в Древен Рим, като на сцената на амфитеатъра бе изигран комедиен етюд, в който водещ мотив бе женската изневяра. 
Вълнуващо бе и на занаятчийския пазар, където оживяха древни римски обичаи. Майстори демонстрираха как се правят доспехи и се секат монети. Всеки можеше да опита и вкуса на римската войнишка леща, сготвена по рецептата на най-популярния в древността готвач Марк Апиций.
Античният фестивал завърши с награждаване на всички участници, на които кметът Свилен Шитов връчи плакети. 
Градоуправникът благодари на стотиците посетители за това, че са уважили събитието и изрази надежда, че фестивалът ще се превърне в традиция, а Девня ще се утвърди като дестинация за културно-исторически туризъм. 

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите