Пропускане към основното съдържание

Чужденци научиха как се играе право хоро в Кипра (снимки)


Автентичен фолклорен спектакъл с много народна музика и танци беляза второто посрещане на организирани туристи в етнографската къща в девненското село Кипра.  Група от 21 германци, отседнали в курортите край Варна, станаха част от представлението на самодейките от местното читалище "Христо Ботев  1927". 

Артистизмът на читалищния секретар Дияна Найденова, която е професионален хореограф, се оказа заразителен за гостите и те спонтанно се хванаха на право хоро, овладявайки стъпките още с първия танц. 
Изключително автентичен бе и моментът на прекрачването на прага на къщата-музей, когато писна гайдата на музиканта Станислав Кръчмаров. 
Той се превърна в своеобразна атракция на експозиционната част на посещението, а гостите го снимаха с нескрит възторг. 
Редом до гайдаря жена и момиченце, пременени в народни носии, поднесоха на туристите хляб и сол. 
Последваха изпълнения на жените от самодейната група, които пяха и играха досущ като млади моми. 
И тази група немски туристи видя как се преде вълна и как се тъкат килими на единствения в Североизточна България отвесен стан. Разбра и какви нишани са оставяли навремето кипренските моми на възлюбените си момци и как се плетат чорапи на една и на пет куки.
След като разгледаха колоритната етнографска сбирка в къщата музей, гостите имаха възможността да се насладят на изпълнение на Варненски танц от кипренските моми, чиято ритмика се поддържаше чрез удари на дървени лъжици от танцьорките. 
За разлика от миналия път, когато посетителите изкупиха ракията от каручката с домашни продукти, тази група немски туристи заложи на кипренския мед и терлици. 

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

"Агрополихим" тиражира нагли лъжи след протеста на работниците

Работници в химическия завод "Агрополихим" в Девня са потресени от неистините, които се тиражират в публичното пространство след спонтанния протест срещу ниските възнаграждения и опасните условия на труд. В публикация на сайта "Нова Варна" с дата 21 март от "Агрополихим" заявяват, че такъв протест е нямало, а показаното от "Девня – древна и модерна" било "обичайна гледка всеки работен ден между 11:30 и 13:00 часа, когато работещите са в обедна почивка".   Същевременно "Нова Варна" цитира свой източник, според който всички, които "обичайно" са си стояли навън в обедната почивка на 15 март, са наказани административно и няма да получат премия през месец май . Тази информация провокира репортер да отправи и въпроса дали има наказани сред тези "обичайно" стоящи си навън, но от "Агрополихим" не дават конкретен отговор.  На всичкото отгоре от завода са си позволили да излъжат официално, че