Пропускане към основното съдържание

Кипренци почетоха жертвите на монархофашистката диктатура (снимки/видео)

Кипра е едно от малкото населени места у нас, където се почитат жертвите на монархофашистката диктатура от периода 1941-1944 година. Тук партизанските паметници не само са оцелели, но и се поддържат. Тук паметта е жива, за да знаят поколенията, че "крушката си има опашка". А дали знаят защо – това е съвсем отделен въпрос...
По традиция в навечерието на 24 май кипренци се събраха пред паметника костница в селото, където са заровени тленните останки на петима млади мъже, участвали в антифашистката съпротива, подпомагайки дейността на Приморския народоосвободителен отряд "Васил Левски". 
Имената им са Агоп Баронян (помагач), Георги Атанасов (секретар на районен комитет на БКП), Ламбо Манолов (ятак и помагач), Христо Гайдаров (помагач) и Васил Белев (партизанин). И петимата кипренци са зверски измъчвани и избити като псета – без съд и присъда, защото не са предали другарите си, но самите те се оказват предадени...
Четирима от тях са заловени по време на окупацията на селото от силите на монархофашистката диктатура. Това се е случило на 24 май 1944 година, когато 93-годишната баба Елена Георгакиева е била 18-годишна мома. На тази дата семейството ѝ завинаги губи кумеца си Георги Василев Атанасов, който е бил принуден сам да си изрови гроба, преди да бъде разстрелян.
Именно с това мракобесно събитие е свързан и празникът на село Кипра. В миналото той е отбелязван с военни почести и пищни илюминации в навечерието на 24 май, а днес – с кебапчета, бира, "Бяла роза" и в контекста на делото на солунските братя Кирил и Методий.
Кметът на село Кипра Димитър Димитров поведе празничното хоро на мегдана
Въпреки че в България сега е модно и много угодно да се почитат само жертвите на комунистическия режим, има и кипренци, които не се срамуват да засвидетелстват почит и уважение към своите предци. Защото за тях те не са "терористи", а герои, с които се гордеят истински, още повече че знаят защо "крушката си има опашка"... Сред признателните е и секретарят на НЧ "Христо Ботев - 1927" Дияна Найденова, чийто дядо Христо Щерев е бил партизанин, доживял деветосептемврийския преврат. 
Дияна Найденова
"Дядо ми е имал петима братя. С единия от тях крадат оръжие от казармата, за да въоръжат четата, и режат жиците, за да нямат военните и полицията връзка със селото по време на преврата", разказва с вълнение Дияна Найденова. Тя отбелязва, че по това време нейният смел прародител е бил едва на 22 години. 
НЧ "Христо Ботев-1927" съхранява спомени за загиналите антифашисти от Девненската селищна система
В сряда, 23 май, самодейката бра цветя и чемшир и заедно със своята колежка Николинка Ципова изплетоха венец, който децата им поднесоха пред паметника костница. В мемориалния парк се събраха немалко хора, дошли да почетат предците си, жертвали младостта и живота си в името на своя идеал за един по-справедлив и хуманен свят. 
Сред присъстващите на възпоменателната церемония бяха бившите кметове на селото Станка Христова и Георги Гагов, родственици на зверски убитите кипренци и млади хора. Всички паднаха на колене, запазиха едноминутно мълчание, а после отрупаха мемориала с цветя.
След това се отправиха към Партизанския паметник до читалището, където също поднесоха цветя. Общо 7 антифашисти от Девненската селищна система са загинали в периода 1941-1944 година. Нанко Недев и Васил Могиларов са имената на другите двама партизани, убити от монархофашистката диктатура. 

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите