Пропускане към основното съдържание

Девня отваря портал във времето, заповядайте в Марцианопол на 9 и 10 юни!

Руините на античния амфитеатър в Девня тази година ще се превърнат в умален модел на Марцианопол, за да могат зрителите на нашия грандиозен фестивал да получат оптимално реалистична представа за устройството и живота в древния град, чиито останки лежат под съвременния квартал "Река Девня“. Това съобщи за "Варна 24" експертът по публични комуникации в общината Георги Александров, който допълни, че звученето на третото издание на фестивала "Марцианопол – животът в древния град“, който ще се проведе на 9 и 10 юни, ще бъде доста по-различно в сравнение с миналата година.
Руините на античния амфитеатър от птичи поглед
"Искаме да разчупим стила, за да може фестивалът да е полезен и разбираем не само за любителите на древната история по нашите земи, но и за всички останали, включително и за учениците, които изучават антична история“, изтъкна Александров. Той уточни, че всички зрители, дори и тези, които не са заели позиция край арената, ще могат да наблюдават разиграващите се там сцени посредством видеостена.
В рамките на фестивала над 100 реенактори от България и Румъния ще дадат всичко от себе си, за да пресъздадат живота в античния град: занаятчийски и робски пазари, гладиаторски боеве на арената, тракийски мистерии и демонстрации на римски военни строеве и оръжия. Тази година всеки зрител ще има възможността да стане и участник във фестивала, което отново е нов и интересен момент, посочи Георги Александров.
На въпрос какво печели Община Девня от напълно безплатен за зрителите фестивал, който е и най-мащабният по рода си не само във Варненска област, но и в цяла България, Александров отговори, че за кмета Свилен Шитов провеждането на събития от този ранг е израз на морален дълг към историята и миналото на Девня, както и че общината се управлява достатъчно ефективно, за да не търси преки материални дивиденти на всяка цена.
"Нашата амбиция е да засенчим индустриалния имидж на Девня, популяризирайки нейното древно и славно минало, и превръщайки я в атрактивна туристическа дестинация", обясни пиар експертът. "В този смисъл фестивалът се явява средство за постигането на една стратегическа цел, която е и приоритетна в управленската програма на кмета Свилен Шитов“. 
Археологически разкопки в резервата "Марцианополис"
Георги Александров припомни, че руините на античния амфитеатър, където ще се проведе фестивалът, са само част от историко-археологическия резерват "Марцианополис“, който е слабо проучен, въпреки че половината му площ не е застроена.

"Именно тази "неразорана целина“, под която лежат останките на най-големия римски град в пределите на днешна България, може да се окаже повратен момент в най-новата история на Девня. Общината търси механизми за финансиране на мащабни археологически разкопки и един от тях ще бъде неделният пазар, който възнамеряваме да открием наесен в квартал "Река Девня“. Всички средства от такси и наеми ще се изразходват целево за проучването на античния град и за неговото вписване в съвременната градска среда“, обясни Александров и припомни слабо известния факт, че в границите на резервата през 1929 година случайно е открито едно от най-големите монетни съкровища в света.
Девненско съкровище/ Уикипедия
"Нито една от тези 100 000 римски сребърни монети обаче не е изложена в Музея на мозайките в Девня и е крайно време неговото ръководство да предприеме стъпки в тази посока“, коментира Георги Александров. Той припомни, че от май до септември музеят работи без почивен ден и всички посетители на античния фестивал ще имат възможността да разгледат богатата му експозиция. 
"Там може да се види и надгробната плоча на гладиатора Тосин Марциан, който е загинал при зрелищен бой през III век от н.е. Артефактът е открит от археолозите в пределите на античния амфитеатър, което е едно от безспорните доказателства, че в Марцианопол са се провеждали гладиаторски битки“, посочи Георги Александров.
Надгробната плоча на гладиатора Тосин Марциан

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите