Пропускане към основното съдържание

"Инженерна екология" – нова и перспективна специалност в ТУ - Варна

Технически университет - Варна провежда обучение и в двете образователно-квалификационни степени – бакалавър и магистър, на изключително търсените кадри със специалност "Инженерна екология", съобщиха от висшето учебно заведение. Другият университет за подготовка на такива специалисти е ТУ - София, но само за магистри. В останалите български университети екологичното обучение не е с инженерен профил. Създадена преди две години, специалността е приемник на „Техника и технологии за опазване на морето и околната среда” и вече търпи ново много добро развитие. Николай Жеков разговаря с изпълняващия длъжността ръководител на профилиращата катедра „Екология и опазване на околната среда”, доц. д-р Даниела Тонева.

Доцент Тонева, какво добави новата специалност „Инженерна екология” към подготовката на студентите по опазване на природната среда?

Доц. д-р Даниела Тонева, ТУ-Варна
Приносът в това отношение е, че  подготвяме еколози с инженерен профил. Това са специалисти с фундаментална инженерна и  екологична подготовка, които получават знания, умения и компетенции по опазване на дивата природа и консервационните дейности, но и относно техническите и технологичните аспекти на опазването на околната среда, управлението на качеството на атмосферния въздух, водите, почвите, биологичното разнообразие. В обучението се акцентира върху решаването на екологичните проблеми на съвремието чрез методите, средствата и технологиите за опазване на околната среда. Затова студентите ни с право се дипломират като инженери-еколози, което отваря широко врати за работни места в редица сфери: в пристанищните структури и експлоатацията на флота, в промишлените предприятия, в сектора на възобновяемите енергийни източници, енергетиката,  поддържането и управлението на пречиствателни инсталации и съоръжения,  транспорта и логистиката, в застрахователния бранш, в държавни структури, както и  на управленски позиции в международни компании. Местното самоуправление в страната – общините, също изпитват сериозен недостиг на квалифицирани еколози с инженерно образование. Вече можем да се похвалим с наши студенти, успешно работещи в Басейнова дирекция - Варна, РИОСВ - Варна, Лабораторно-изпитвателния комплекс на „ВиК“, в ИА „Морска администрация“, в Регионалната здравна инспекция, в Института по океанология при БАН, а също и като еколози в общински администрации и неправителствени организации. Освен бакалаври и магистри ние обучаваме и докторанти по докторска програма „Системи и устройства за опазване на околната среда”. Вече имаме и реализирали се по тази програма наши възпитаници. Някои от тях вече са преподаватели в университета или работят в предприятия като „Солвей соди”, също и в Община Варна и др.

Какви по-специфични компетентности добиват студентите Ви, свързани с инженерството и екологията?

Подготвени са за широк кръг от  дейности,  но ключовото е, че придобиват компетентност за прилагане на инженерни методи, нови технологии и иновации при опазването на околната среда. Много познания и практически умения усвояват и по време на учебните практики, заложени в учебния план от първи до трети курс. Имаме съдействието и на неправителствени организации, работещи за защитата на околната среда. 

Спецификата на професионалното направление предполага вероятно и участия на студентите по научни проекти?

Да, студентите участват по български и европейски проекти. Това им дава възможност да посещават приоритетни природни местообитания, да извършват теренни наблюдения и анализи. Така успяват да усвоят знания и опит от утвърдени специалисти  практици,  учат се да работят в екип. По международен проект наши студенти, единствени от страната,  участваха в проучване в гр. Авейро, наричан Португалската Венеция. Тематиката е свързана с адаптацията към изменението на климата. Там работиха със свои колеги от Португалия, Холандия, Испания. Работиха и по европейски проект за опазване на биоразнообразието в Странджа планина.
Участваха също в проект, свързан с мониторинга на морските отпадъци. Като говорим за международните ни контакти, при нас специализираха един семестър по програма „Еразъм +” студенти от Румъния от сродна на нашата специалност. Водим разговори в тази връзка и с университет от Словения. Програма „Еразъм+” е отворена и за стажове в чужбина на нашите възпитаници. По вътрешните за страната проекти най-често нашите студенти от ТУ - Варна влизат в морето, за да взимат проби от морските води и да ги анализират. Така се обучават за работа с необходимата за експресни изследвания преносима техника.
Преди 7 години катедрата работи по проект „Подобряване на екологичния статус на крайбрежните черноморски води и опазване на биологичното разнообразие чрез създаване на изкуствени  местообитания.”  Изпълни ли заданията си този проект?

Спечелихме проекта с конкурс на МОН, беше финансиран с 250 000 лева от фонд „Научни изследвания”. Проектирахме и разположихме върху площ от 20 000 кв. м на морското дъно недалеч от гр. Черноморец изкуствено подводно местообитание – щормоустойчива метална конструкция с цел да стане изкуствено поселище на големи колонии черни миди. В този район се вливат значителни потоци отпадъчни води, а черната мида е техен незаменим филтратор. Целта, освен  пречистването на водите, беше и възстановяване на морските екосистеми и особено на дънните съобщества. Изпълнихме проектните задания, да, но разбира се, само в локален план на самото място при поставените конструкции. Там решително се подобри и популацията на черната мида, и въобще видовото разнообразие. С възстановяването на популациите на черната мида се увеличи видовото разнообразие на морски червеи, ракообразни, дънните видове риби като писия, морски език, попчета и т.н. Но говорим за научноизследователски проект, по който не би могло да има финансов ресурс за монтиране на такива инженерни конструкции по цялото ни крайбрежие. Добър страничен ефект се получи и от поставените укрепващи конструкциите бетонни котви, които препятстваха гибелните за дънните съобщества набези на траулерните риболовни кораби.

Катедрата има втора важна специалност – „Защита на населението при бедствия и аварии”. Тя не само е важна и хуманна, а и много предпочитана, поради което желаещите да я изучават са повече от местата ни за прием. За първа година наред с досегашната й задочна форма на обучение, която запазваме, обявихме и редовна форма. Но засега само по бакалавърска програма. Студентите от специалността получават подготовка като риск инженери за системата на държавната и местната администрации,  в структурите за сигурността и защитата на населението и инфраструктурата. Също и за  спасителни действия. Придобиват се умения за организиране и ръководство на издирвателни и спасителни операции при бедствия, аварии и природни катастрофи. Студентите са подготвени за действия  при пожари, земетресения, наводнения и други рискови ситуации, както и за  оказване на  медицинска и психологическа помощ на пострадали.  За целта се ползва единственият в страната тренажор – симулатор „RiskSim“ със специален софтуер за виртуално възпроизвеждане  на критични събития. Тази година се дипломира първият випуск на тази специалност. 

Повече информация за кандидатстудентския прием в ТУ - Варна можете да откриете ТУК

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите