Пропускане към основното съдържание

Четири пресъхнали чешми в Девня текнаха отново (снимки)

Четири пресъхнали чешми в землището на община Девня текнаха отново, след като по инициатива на кмета Свилен Шитов водоносните слоеве бяха дренирани и изведени до чучурите на съоръженията. Две от чешмите, по които отново тече вода, са в местността Глиган чешма, третата е в местността Ловката, а четвъртата – в квартал „Повеляново“, където се работи по възстановяване на водоподаването към още една чешма.
Построената в чест на 1300 години България Глиган чешма, на която е кръстена и заобикалящата я гориста местност, утвърдила се като предпочитана пикник и офроуд дестинация, бе пресъхнала от доста време. Същото се отнасяше и за намиращата се в непосредствена близост Гечова чешма, чийто чучур е с формата на глиганска глава. 
Посетителите на живописната местност отново могат да утоляват жаждата си с прясна вода от земните недра и да си спомнят с благодарност за родолюбци като Стоян Жечев, изградил чешмата в памет на своя брат и бетонния кръст, който се извисява над Девненската низина.    
От чешмата в местността Ловката, която се намира до каменния мост, разделящ общините Девня и Провадия, вода тече още от антични времена. За това свидетелства глиненият водопровод, който отвежда живителната течност до чучура, разказаха специалистите, които преди дни отново свързаха античното съоръжение с подпочвената водна жилка, като за целта изградиха и подпорна стена.  
Известната като Демир-Иванчовата чешма е най-старата в „Повеляново“ и се намира на ул. „Старият бряст“ – една от най-натоварените транспортни артерии в квартала. В горещите летни месеци шофьори на коли и камиони отново ще могат да утоляват жаждата си на крайпътната чешма. 
Девненската низина, в която се намират най-големите карстови извори в България, е известна и с две лековити чешми. Водата на Горчивата чешма, например, лекува очни заболявания, а на Кара бунар – камъни в бъбреците. 

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите