Пропускане към основното съдържание

Четири пресъхнали чешми в Девня текнаха отново (снимки)

Четири пресъхнали чешми в землището на община Девня текнаха отново, след като по инициатива на кмета Свилен Шитов водоносните слоеве бяха дренирани и изведени до чучурите на съоръженията. Две от чешмите, по които отново тече вода, са в местността Глиган чешма, третата е в местността Ловката, а четвъртата – в квартал „Повеляново“, където се работи по възстановяване на водоподаването към още една чешма.
Построената в чест на 1300 години България Глиган чешма, на която е кръстена и заобикалящата я гориста местност, утвърдила се като предпочитана пикник и офроуд дестинация, бе пресъхнала от доста време. Същото се отнасяше и за намиращата се в непосредствена близост Гечова чешма, чийто чучур е с формата на глиганска глава. 
Посетителите на живописната местност отново могат да утоляват жаждата си с прясна вода от земните недра и да си спомнят с благодарност за родолюбци като Стоян Жечев, изградил чешмата в памет на своя брат и бетонния кръст, който се извисява над Девненската низина.    
От чешмата в местността Ловката, която се намира до каменния мост, разделящ общините Девня и Провадия, вода тече още от антични времена. За това свидетелства глиненият водопровод, който отвежда живителната течност до чучура, разказаха специалистите, които преди дни отново свързаха античното съоръжение с подпочвената водна жилка, като за целта изградиха и подпорна стена.  
Известната като Демир-Иванчовата чешма е най-старата в „Повеляново“ и се намира на ул. „Старият бряст“ – една от най-натоварените транспортни артерии в квартала. В горещите летни месеци шофьори на коли и камиони отново ще могат да утоляват жаждата си на крайпътната чешма. 
Девненската низина, в която се намират най-големите карстови извори в България, е известна и с две лековити чешми. Водата на Горчивата чешма, например, лекува очни заболявания, а на Кара бунар – камъни в бъбреците. 

Коментари







Популярни публикации от този блог

Обвинител №1 на Девня се кандидатира за районен прокурор на Варна

Невена Илиева на церемонията по встъпването си в длъжност като административен ръководител на РП-Девня в присъствието на окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров. Снимка: prb.bg (27.07.2016)  Настоящият административен ръководител на Районната прокуратура в Девня Невена Илиева е сред петимата кандидати за районен прокурор на Варна, след като доскорошният ѝ председател – Цветанка Гетова, бе освободена предсрочно от поста с решение на ВСС. Това става ясно от официалната интернет страница на висшия кадрови орган на съдебната власт, където са публикувани биографиите, концепциите за управление и декларациите за имотното състояние и произхода на средствата на участниците в конкурса.  Невена Илиева е завършила „Право“ в Юридическия факултет на Технически университет – Варна. Дипломата ѝ за средно образование е от СОУ „Стефан Караджа“ – гр. Каварна. Владее английски език на добро ниво. През годините е участвала в 8 семинара, свързани с професионалната ѝ дейност и кв...

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-ре...

Марцианопол – древната слава на Девня

Макет на Марцианопол в Музея на мозайките Древният Марцианопол, чиито останки сега лежат под основите на един от кварталите на Девня – "Река Девня", е бил най-големият град, основан на територията на днешна България. Крепостната стена е защитавала площ от над 70 хектара, което е двойно повече от тогавашния Одесос (днешна Варна). Писмените извори (старогръцки, римски, готски и византийски) показват града като важен военен, административен и християнски център.  Той бил не само добре укрепен, но и добре устроен, построен по типично римски образец – с големи, широки и прави улици, ориентирани по посоките на света.  Древна римска улица в кв. "Река Девня" Градът бил отлично водоснабден с канализация и водопровод. В него имало импозантни храмове, обществени сгради... За съжаление всичко това е разрушено и разграбено още в древността и сега останки от миналото величие лежат на дълбочина от около два метра. Марцианопол носи името на сестрата на импер...