Пропускане към основното съдържание

Девненци умилостивиха Баба Марта с различни празнични инициативи (снимки)

Честита Баба Марта!

С огромна мартеница осъмна сградата на Община Девня на 1 март. Празничната конструкция е специален жест на кмета Свилен Шитов към девненци по случай посрещането на Баба Марта и наближаващата пролет. В изработката и поставянето на масивната украса безвъзмездно се включиха работници на фирма "Надин", начело с техния ръководител г-н Петър Петров, шивачката Добромира Атанасова, девненецът Веселин Върбанов и персоналът на Дневния център за хора с увреждания, на които Община Девня изказва специални благодарности за съдействието.

Тази сутрин малки самодейци от читалище „Отец Паисий“ в квартал „Река Девня“, придружавани от самата Баба Марта, дойдоха в общината, за да поздравят всички служители и да ги закичат с мартеници за здраве, дълголетие и благоденствие. 
В индустриалното градче народният празник бе отбелязан с различни събития, в които дейно се включи и кметът Свилен Шитов. Още в последните дни на Малък Сечко, по инициатива на ръководството на СУ „Васил Левски“, бе организиран базар на ръчно плетени от ученици мартеници, който има конкурсен характер. Със средствата от продажбата на обредните украси ще бъдат закупени награди за най-добрите майстори на червено-белите накити, съобщи директорът на училището Георги Петков. 

На път за родителска среща по повод сформирането на новите професионални паралелки кметът на Община Девня Свилен Шитов също закупи мартеници за своето семейство, близки и роднини.   
Днес градоуправникът посети и трите детски градини на територията на общината – „Незабравка“, „Детелина“ и „Здравец“, за да закичи лично с мартеници всички малчугани. Свилен Шитов пожела на децата да са бели и червени, все така засмени и много послушни.

Първият ден на месец Март заема съществено място в народния календар на българите. Той е един от най-почитаните и емоционални празници, запазил се от древността до наши дни. Свързан е с редица вярвания, обичаи, обреди и забрани, имащи за цел да осигурят здраве за хората и домашните животни, добър урожай за земеделските култури и овошки. Наричат го още Първа Марта, Стара Марта или само Марта и го свързват с пролетното затопляне и възраждането на природата. 

В народния приказен фолклор месецът е свързан с образа на Баба Марта, която е своеобразна персонификация на идващата пролет, представяна най-често като капризна, стара жена с непостоянен характер – ту сърдита, ту весела.

Тя имала двама братя – Голям и Малък Сечко (януари и февруари), които изпили своето вино и посегнали на бъчвата на сетра си. Като разбрала, Баба Марта се ядосала и разфучала, навсякъде станало сняг и лед. Скоро обаче гневът ѝ преминал (сетила се, че все пак това е дело на братята ѝ) и се засмяла. Тя е жена с променлив характер, затова и времето през месеца е променливо и капризно.


Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите