Пропускане към основното съдържание

Иван Сутев: Поддръжката на археологическите резервати трябва да бъде държавна политика

Иван Сутев. Снимка: chernomore.bg (архив)

За дейността и финансовото състояние на Музея на мозайките в Девня, посещаемостта през изминалата година, както и за инициативите, които се предвиждат в културното учреждение, Радио "Фокус" – Варна разговаря с директора на музея Иван Сутев.

Фокус: Г-н Сутев, какъв брой туристи посетиха музея през миналата година, повишава ли се посещаемостта през летния туристически сезон?

Иван Сутев: През миналия отчетен период посещаемостта се увеличи почти двойно в сравнение с 2015 година. Това до голяма степен беше във връзка с честването на 30-тата годишнина на музея, която бе тържествено отбелязана с възстановка на гладиаторски борби и на римски военни ритуали. По-голяма посещаемост има, когато има годишнина, честване или когато се провеждат разкопки. След дълго прекъсване през миналата година подновихме археологическите проучвания и това повиши интереса към Музея на мозайките. Другата важна причина е, че се разрешиха проблемите около руските туристи и започна да нараства и техният брой. Все още е твърде малък, но тенденцията е към подобрение. В този момент все още преобладават българските туристи, и то главно неорганизираните, от така наречения семеен туризъм, които посещават музея поради факта, че той е част от стоте национални туристически обекта.
Фокус: Разкажете повече за разкопките, които извършвате...

Иван Сутев: Продължаваме едно проучване на античната сграда, което започна през 2009 година и бе прекъснато. Обектът се намира западно от основната антична сграда с мозайки, върху която е разположен музеят. Всъщност, една улица на запад, от която сме проучили около 300 квадратни метра. Тази антична сграда е много по-голяма и се надяваме през тази година да довършим проучването на тази част, която сме предвидили, но голяма част от нея се намира под сега съществуваща къща и е невъзможно обектът да се проучи изцяло. Финансирането беше частично със средства на Регионалния исторически музей във Варна, с който работим в тясно сътрудничество, както и от Община Девня.
Фокус: Какъв е бюджетът на музея, разполагате ли с достатъчно средства, за да  покривате наличните разходи?

Иван Сутев: Средствата никога не достигат. В сферата на културата те никога не са много. Разполагаме с един делегиран бюджет, като всеки един музей, който е част от регистъра на музеите в Министерството на културата. Тези средства, разбира се, не са достатъчни, защото дейностите, които трябва да извършваме, са много повече от това, което е осигурено в бюджета. Ние се намираме на територията на голям археологически резерват (Марцианополис), чиято поддръжка и опазване не е по силите на един общински бюджет. 
Става дума за археологически резерват с площ над 700 декара, твърде голям за финансовите възможности на Община Девня.  Поддръжката и опазването на археологическите резервати би следвало да бъде държавна политика, а средствата да не се осигуряват от малките общини.  Що се отнася до финансирането от Археологически музей – Варна, то беше за конкретните разкопки и е въпрос на добро отношение от страна на колегите от варненския музей.
Фокус: Какви действия ще предприемете, за да се подготвите за летния туристически сезон?

Иван Сутев:  Нашата задача е да подготвим музейната сграда и прилежащите й открити площи и ще разчитаме за това на помощта на общината, защото една голяма сграда с парк около нея изисква сериозна поддръжка. Евентуално ще инициираме заедно с общината различни мероприятия по време на майските празници, които ще имат за задача да популяризират нашето културно-историческо наследство и да привлекат повече туристи – имам предвид отново исторически възстановки, ден на откритите врати и други инициативи.
Фокус: Кое отличава музея като културно-исторически обект, коя е най-забележителната мозайка, която посетителите могат да видят?

Иван Сутев: Музеят е построен върху основите на антична сграда и експонира антични мозайки на мястото, където са открити от археолозите в стаите на античната къща. Сградата е от края на III – началото на IV век. Някои от подовете са покрити с красиви подови мозайки, които са изпълнени в 16 различни цвята и изобразяват сцени и герои от римската и древногръцката митология. Най-интересна и знакова е римска мозайка, изобразяваща отрязаната глава на Горгоната – Медуза поставена върху щита на богинята Атина Палада.
Разговаря: Тодор Върбанов, Радио "Фокус" - Варна

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите