Пропускане към основното съдържание

Девня вдига часовникова кула на търговската си улица

Часовникова кула ще бъде издигната в Девня по инициатива на кмета Свилен Шитов и по проект на главния архитект на общината Симеон Георгиев. Новият символ на града, чийто бетонов постамент вече е положен, ще се намира в началото на пешеходната зона на търговската ул. „Просвета“ – на мястото на бившия фонтан, пригоден в саксия и превърнал се в печален символ на предходната общинска власт.
Височината на кулата заедно с постамента ще бъде 8 метра, като часовникът ще се вижда от спирките на масовия транспорт на бул. „Съединение“. Съоръжението, което се намира в близост до строящия се в момента модерен търговски център, представлява четириъгълна метална конструкция с 4 циферблата.
В момента се изработва металната конструкция на кулата, след което ще бъде монтирана на място. С нея кметът Свилен Шитов ще постави началото на процес на масова естетизация на градската среда, който ще обхване всички девненски квартали. Градоуправникът е почерпил ценен опит от Китай, където бе на официално посещение в края на септември, и който възнамерява да приложи в Девня.
Гласувайте за Кмет на годината, вижте как
Една от идеите на кмета Свилен Шитов е да оборудва града с нови спиркозаслони по китайски модел. Те представляват товарни контейнери, пригодени за спирки, с открита и закрита част.

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите