Пропускане към основното съдържание

Девненци възродиха старите обичаи на Бабинден (обзор)

С възстановки на автентични ритуали, песни и танци самодейците от народните читалища в Девня и селата Кипра и Падина отбелязаха Бабинден, който в индустриалната община открай време се чества в Деня на родилната помощ – 21 януари. 

По този начин девненци за пореден път доказаха, че тачат ревностно народните традиции и ги предават с любов и преданост на новите поколения. 

В центъра на празничните събития в град Девня бе бабата на родените през миналата година тризначки – Миглена Владимирова, която участва в пресъздаването на обреда по израждане на бебето и поливане на бабата. Заместник-кметът Донка Йорданова честити празника на всички, за които новият живот е мисия и съдба, и дари ритуалното бебе-кукла с паричка.

Дейно участие в празника взеха малките самодейци при Народно читалище „Просвета“, които изнесоха богата фолклорна програма с песни, танци и буфосинхронични изпълнения. 

Нотка модерност в отбелязването на празника привнесе състезание за повиване на новородено, а тричленно жури награди всички участнички, които се справиха блестящо.

Организатори на Бабинден в Девня бяха Народно читалище „Просвета“ и Дневният център за хора с увреждания, който бе домакин на събитието. Сред гостите бяха старата девненска акушерка Живка Маринова, общопрактикуващата лекарка д-р Росица Дойнова и жители на квартал „Девня-1“. 

Секретарят на читалището Ваня Манолова поздрави всички, които уважиха празника, благодари на акушерките за неоценимата помощ през годините и пожела през Новата 2017 г. в община Девня да се родят много бебета.

Народните традиции се тачат ревностно в село Кипра. На Бабинден там стриктно бяха изпълнени автентични ритуали, като кадене на момите и булките за здраве и крадене на калпаци на момците. 
Бабинден в село Кипра

Специален гост на празника бе кметът на Община Девня Свилен Шитов, чиито корени са от село Кипра. В този край има още един интересен обичай – бабата акушерка винаги носи в себе си родилно коланче. На Бабинден в Кипра си пожелаха повече бебета, а веселието в селото ще продължи до след полунощ, обяви секретарят на местното читалище "Христо Ботев" Дияна Найденова. 

Бабинден се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки че обредността му е езическа. Той идва от далечните праславянски времена, но се е запазил през вековете и по време на Възраждането е бил изключително почитан.

Празникът включва три основни ритуала: къпане на малките деца от бабата; гощавка в дома на бабата; къпане на бабата или т.нар. "влечугане".

Обредността на Бабинден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките, грижели са се за спасението на майката и бебето и са лекували всички детски болести в първите месеци след раждането.
Бабинден в село Кипра
С възстановка на автентичен ритуал народният празник Бабинден бе отбелязан и в село Падина. На събитието присъстваха заместник-кметът на Община Девня Донка Йорданова и кметът на с. Падина Ивелина Йоргакиева. За празничната атмосфера допринесоха самодейците от местното читалище "Васил Левски".
Бабинден в село Падина

Коментари







Популярни публикации от този блог

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща (автентични рецепти)

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, почитани от нашите родители и прадеди. Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници, чиито гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството. Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, тоест след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Света Варвара (4 декември), Света Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) слагат началото на коледно

Потапяне в дълбините на Вълшебния извор (снимки)

Вълшебният извор, град Девня Мнозина може би са чували за древния Вълшебен извор и за печалната съдба  на неговите братя и сестри, които сега текат хлорирани през варненските чешми и захранват с вода девненските заводи. Не са малко и онези, които са имали щастието да посетят това райско кътче на природата край горното течение на река Девня, в което според древните предания наистина са се случвали чудеса (виж легендата най-долу).  Група любители на подводните приключения обаче са имали щастието да видят отблизо причудливото дъно на извора дълбок, където "вечна младост спи", както се пееше в една песен на "Щурците".  Водолазите са се гмурнали в дълбините на Вълшебния извор още през пролетта на 2014 година, заснели са с подводна камера своето приключение и са се тагнали в приятелската компания на Вълшебен извор .  "Най-близо до себе си"  –  това е лаконичният коментар на Таня Николова за усещането от потапянето в подводната и-реално

Читалището в Кипра отпразнува 90-годишния си юбилей

Песни, танци, цветя, подаръци, огромна торта и богата трапеза съпътстваха юбилейния концерт на Народно читалище „Христо Ботев 1927“ - с. Кипра, община Девня, което на 4 декември навършва 90 години. Кметът Свилен Шитов, заместникът му Донка Йорданова, председателят на Общинския съвет Владимир Ненков, Саша Стоева от Регионален център „Читалища“ - Варна към Министерството на културата, самодейци от съседни общини, много кипренци и гости на селото изпълниха салона и балкона на читалището, за да уважат юбилейния му концерт. Той започна с ритуал по внасяне на българския трибагреник и на знамето на НЧ „Христо Ботев 1927“, който бе изпълнен на фона на маршовата песен „Тих бял Дунав се вълнува“ в чест на патрона на читалището Христо Ботев и неговата чета.  Ретроспекция на 90-годишната история на културно-просветното средище направи неговият председател Георги Гагов, който изброи наградите и постиженията на колектива през годините. Поздравителни адреси бяха прочетени от присъстващите