Клакьори на девненски завод настройват гражданите срещу Общината

Разполагам с преки доказателства, че някои индустриални гиганти в Девня имат свои клакьори сред представителите на неправителствения сектор в града. Срещу известно спонсорство последните сега играят ролята на върли защитници на един определен завод, опитват се да настройват гражданите срещу местната власт и псуват общински служители по телефона. Това заяви Георги Александров, експерт по публични комуникации в Община Девня, в интервю за сайта "Варна днес". Повод за него стана явното противоречие между позицията на местната власт и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) по въпроса за качеството на въздуха в индустриалния град. Според медийно изявление на инж. Валери Серафимов – директор на Дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда“ в ИАОС, Девня била сред общините с най-чист въздух.   

Препечатваме интервюто от сайта "Варна днес":

Георги Александров

Жоро, как ще коментираш медийните изявления на инж. Валери Серафимов по темата за чистотата на въздуха в Девня?

Ако инж. Серафимов не заемаше този отговорен пост, щях да определя изявленията му като наивни и лаишки. Само че той е директор на Дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда“ и няма как да подмина изказванията му толкова снизходително. Би било добре този инженер да излезе от директорския си кабинет и да дойде в Девня, за да се запознае на място с начина, по който се прави мониторинг на въздуха тук. Аз обаче никак не съм убеден, че той не е наясно. Човекът просто повтаря като мантра това, което от известно време говори и работодателят му – министърът на околната среда и водите Нено Димов, а причината за това навярно се корени в специфичното, меко казано, отношение на Европейската комисия към България по проблема с качеството на въздуха у нас.

Как се прави мониторингът на въздуха в Девня?

Както неведнъж сме отбелязвали, тази неугледна барака, наречена автоматична измервателна станция, собственост на ИАОС, се намира на над 10 км северозападно от Индустриална зона-юг край кв. „Повеляново“. Същевременно нейният обхват е едва 2 км. Това обяснява защо дори в случаи на видими замърсявания, например с известния като „Лисичата опашка“ азотен диоксид, нейните датчици не прихващат вредните аерозоли. Да не говорим за случаите на доказани наднормени замърсявания, за които научаваме постфактум след анализ на собствените непрекъснати измервания на отделяните в производствения процес вредни емисии. Неслучайно допреди десетина години в землището на „Повеляново“, на границата с Белослав, е имало още една такава станция. Нека инж. Серафимов сега да отговори защо тя е изчезнала така мистериозно.

Тоест, да разбирам, че ти не приемаш данните от станцията за достоверни?

Не само аз не ги приемам за достоверни. Едва ли ще се намери средно интелигентен човек, който да повярва на тези данни. Да, те са частично достоверни, защото отразяват реалната картина в периметъра на действие на станцията, а именно Индустриална зона-север, в която обаче попада само едно промишлено предприятие.

Водила ли е Община Девня разговори с Министерството на околната среда по този въпрос?

Многократно, на всички нива и с различни форми на комуникация. Както виждаш, развитие по казуса няма. Получавали сме абсурдни отговори – че видите ли, станцията била позиционирана според броя на населението. Да, повечето хора в Девня не живеят край Индустриална зона-юг, само че там има цял един квартал, има и цял един град, наречен Белослав, но явно според ековластите това няма никакво значение.

Това ли е единственият екологичен проблем на Девня – замърсяването на въздуха?

Естествено, че не. Замърсяват се и почвите, и водите, което е неминуемо. Чел съм много научни разработки с обект на изследване Девненската низина. Самият аз съм изучавал различни екологични дисциплини, за да съм наясно, например, какво означават онези млечносини петна, които се появяват отвреме-навреме в акваторията на Варненското езеро. Ясно ми е и как киселинните дъждове, които се образуват вследствие на атмосферните замърсители, влияят на почвите, на водите, а оттам вторично и на нас – живите организми – хора, растения, животни. Само че въздухът е най-динамичният компонент на околната среда и има непосредствено въздействие върху качеството на живот.

Усеща ли местната власт подкрепа от гражданите в битката за чист въздух?

Лично аз долавям, че има едно твърдо гражданско ядро, което безусловно подкрепя нашите екологични каузи. Немалка част от тези хора са девненци, които живеят и работят в Западна Европа, но милеят за родния си край, а и могат да правят адекватни сравнения между тук и там. Разбира се, има и хора, на които тези въпроси са им безразлични, защото за тях те не са съществени. Както знаем, и в Чернобилската зона на отчуждение живеят самосели, които не вярват, че радиацията е опасна, а други отричат напълно нейното съществуване. Има и трета категория граждани, които формално запазват неутралитет, тъй като работят или членове на техните семейства са заети в промишлените производства, но намират начини да изразят подкрепа към нашите усилия. Няма как да скрия, още повече разполагам и с преки доказателства, че някои индустриални гиганти си имат клакьори сред представителите на неправителствения сектор в Девня. Срещу известно спонсорство тези типове сега са влезли в ролята на върли защитници на един определен завод, опитват се да настройват гражданите срещу местната власт, а някои мои колеги дори бяха псувани по телефона.

Какво смята да прави общината оттук нататък, за да постигне своите цели?

В прагматичен аспект Община Девня прави това, което е най-логично да направи в създалата се ситуация – да инвестира в собствена измервателна техника, с която да извършва паралелен мониторинг на приземния въздух. Постъпленията за тази инвестиция ще дойдат от имуществените санкции на замърсители, които се превеждат от РИОСВ-Варна по сметката на общината. Друг е въпросът, че екоинспекцията няма да признае данните от нашите измервания и те няма да могат да бъдат основание за налагане на глоби. Но както каза и кметът Свилен Шитов, целта е да започнем да правим собствен екологичен мониторинг, за да се опитаме да очертаем адекватно и в относителна пълнота картината на проблема. Именно тя ще ни зададе и посоката, в която да поемем оттам нататък. Едно е ясно – кметът и неговият екип никога няма да предадат обществения интерес и ще се борят за неговото удовлетворяване на още по-високи нива./ varnatoday.com